Бузината (Sambucus) е род малки дървца и храсти, разпространени в Европа и Северна Америка и срещани в части от Австралия, Азия и Южна Америка. Плодовете се консумират пресни, като варения, желета, компоти и безалкохолни напитки, но имат и дълга традиция в народната медицина. Кората, листата, корените и цветята съдържат токсични алкалоиди и не се използват вътрешно.
Традиционен английски лекарски препарат за хемороиди е маз от бузина. Той успокоява и заздравява рани, синци, порязвания и надрасквания. Домашно приготвените мазове от бузина са били неизменна част от аптечките в много английски домакинства.
Бузинените плодове съдържат изобилие от витамини и минерали – повече витамин А, B6, С, фосфор и желязо отколкото ягоди, боровинки, малини или клюква. Също така са богати на флавоноиди, които осигуряват антиоксидантни и антимутагенни свойства.
Бузината притежава силни противовъзпалителни свойства и традиционно се използва при ревматизъм, артрит, подуване на гърлото, кожни язви и екзема. Прилага се както външно, така и вътрешно – компреси от листа облекчават възпаления в гърба и дихателните проблеми, а мазове се масажират върху болни стави.
Анти‑възпалителните и антиоксидантни свойства, комбинирани с високото съдържание на витамини, правят бузината ефективна при обикновени настинки и грип. Тя намалява тежестта и продължителността на заболяването, облекчава болки в гърлото, синузит, запушен нос и дихателни затруднения.
Според статия в Medical Herbalism Magazine, бузината е била смятана за „пролетен тоник“, който прочиства кръвта след тежка зимна диета и малко движение. Чаят от бузина, предпочитан като кръвен тоник, подпомага кръвообращението и стимулира потоотделянето, което спомага за изхвърляне на токсини.