Магданоз: характеристики, видове, отглеждане и ползи за здравето

Магданозът е двегодишно тревисто растение, родом от средиземноморския регион на Южна Европа, тоест пълният му жизнен цикъл продължава две години. В по-голямата част от Съединените щати обаче, където зимите са по-студени и растението загива след първите слани, магданозът се отглежда като едногодишна култура. Повечето хора познават магданоза преди всичко като декоративна украса на чинии в ресторантите или като ароматна добавка към супи и салати.

Магданозът (Petroselinum crispum) принадлежи към семейството на морковите. Отличителните му черти се свързват с разнообразието от видове, особеностите при отглеждането, прибирането на реколтата и богатите му хранителни качества.

Видове магданоз и тяхната употреба

Къдрав магданоз

Къдравият магданоз (Petroselinum crispum crispum) е най-разпознаваемата разновидност. В ресторантите той традиционно служи като гарнитура, а в супермаркетите се продава на китки. Домашните готвачи и професионалните шефове го използват и за овкусяване на различни ястия.

Плосколистен (италиански) магданоз

Плосколистният магданоз, известен още като италиански (Petroselinum crispum neapolitanum), има по-сладък и изразителен вкус в сравнение с другите форми. Именно затова е много по-търсен като съставка при готвене.

Други разновидности

Сред останалите сортове се откроява хамбургският магданоз (Petroselinum tuberosum), който се използва основно за овкусяване на супи, както и японският магданоз (Cryptotaenia japonica) — билка, широко застъпена в азиатската кухня.

Отглеждане на магданоз

Купувайте пресни семена всяка година, защото те покълват значително по-бързо от по-старите. Поникването може да отнеме до три седмици, затова се въоръжете с търпение. Засейте семената на открито в добре дренирана почва, богата на органични вещества, с рН между 6 и 7. Изберете място на пълно слънце или лека полусянка. Редовете трябва да са на разстояние около 25–30 см един от друг, а семената — покрити с тънък пласт почва (около 3 мм).

За да поддържате корените добре хидратирани, поливайте обилно поне веднъж седмично. Ако отглеждате магданоза на закрито, засейте го в дълбока саксия шест до осем седмици преди последния пролетен мраз. Поставете саксията на светло място, което получава поне пет часа слънчева светлина дневно.

Прибиране и съхранение

Италианският магданоз дава по-обилна реколта, защото расте по-енергично от къдравия. Беритбата може да се извършва от пролетта до есента, като е най-добре да изчакате листата да пораснат достатъчно, за да се събират на китка.

При беритба хванете стъблото в долната му част и внимателно го отделете от растението с пръсти. Започвайте от външните стръкове, близо до земята — така стимулирате растежа на нови издънки. След това потопете набраните стръкове в студена вода, за да се отстранят остатъците от пръст и евентуални насекоми.

За сушене разложете магданоза на топло и проветриво място, далеч от пряката слънчева светлина. По-късно можете да опаковате листата в херметически затворен съд или да ги замразите в запечатана торбичка.

Ползи за здравето

Магданозът е богат на ценни антиоксидантни вещества, сред които витамин C и бета-каротин. Витамин C е мощно противовъзпалително средство и водоразтворим антиоксидант, който може да намали риска от редица заболявания, включително рак на дебелото черво, диабет и ревматоиден артрит.

Бета-каротинът също е свързан с намален риск от диабет, рак на дебелото черво и атеросклероза. В организма той се превръща във витамин A, който укрепва имунната система. Освен това магданозът съдържа фолиева киселина, важна за здравето на сърдечно-съдовата система.