Кога узрява лозовата праскова и как да я отгледаме успешно

Лозовата праскова (Cucumis melo „Chito“), известна още като манго-мелон, портокалова диня или мелон-праскова, е култивирано растение, което расте диворастящо в Централна Америка, откъдето вероятно е внесено от Африка. Различните наименования се дължат на приликата в размера и формата на плода с други плодове, а не на сходство с праскови или портокали по вкус и сладост. Лозовата праскова принадлежи към несладката подгрупа „Chito“ на вида Cucumis melo.

Характеристики на плода

Плодовете с големина на слива до портокал растат в основата на женските цветове. Зрелите плодове са жълти до жълто-зелени на цвят и имат тънка, кожеста кора. Те нямат изразен аромат и тежат около 250 грама. Пулпата е бяла и по текстура наподобява тази на краставица. При узряване лозовата праскова не е сладка – показателят ѝ Brix е сравнително нисък, едва около 5 при пълна зрелост. Стойностите на Brix показват количеството разтворени вещества, включително захарите, в растителните сокове. За сравнение, качествените американски мускусни дини (канталупи) се нуждаят от минимален показател Brix от 11.

Описание на растението и родствени групи

Растението на лозовата праскова развива стъбла с дължина около 1,5 метра. То цъфти от юли до септември, като носи както мъжки, така и женски цветове върху едно и също растение. От август до октомври зрелите плодове съдържат напълно узрели бели семена. Растенията са самофертилни, а опрашването се извършва основно от пчели. Листата и характерът на растеж наподобяват тези на останалите вариететни групи на Cucumis melo, например канталупата и мускусната диня.

Освен лозовата праскова (групата „Chito“), видът обхваща още шест групи дини: сладката група канталупа; зимните дини (хонейдю и касаба); мрежестите дини, включващи мускусните и персийските дини; както и три несладки групи – змийската диня, ориенталската саламурена диня и декоративната силно ароматична диня.

Отглеждане

Лозовата праскова предпочита топло и слънчево място с достатъчно влага. Тя е предимно градинско растение, но може да подивее и да се разпространи по полета и пустеещи места. Посейте семената в богата, добре дренирана почва, след като мине опасността от слани, и поддържайте лехата постоянно влажна. Обикновено семената покълват в рамките на две до три седмици.

Може да отгледате и разсад на закрито – шест седмици преди последната очаквана слана. Засейте по две до три семена в една саксия и оставете само най-силното растение след появата на втората двойка истински листа. Преди окончателното засаждане в градината постепенно привикнете разсада към външни условия в продължение на около седмица.

Употреба

Узрелите плодове могат да се обелят и консумират пресни, но най-често се използват за приготвяне на туршии, мармалади, конфитюри и пълнежи за пайове. Понякога цели незрели плодове се мариноват, а плодовете може да се консумират и термично обработени. Ако отглеждате лозова праскова в очакване на сладък десертен плод, ще бъдете разочаровани. Като туршия или конфитюр обаче, според изданието „Vaughn's Seeds Illustrated“ от 1896 г., „тя няма равна си“.