Кориандър – едногодишно тревисто растение

Въведение

Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишно тревисто растение, чийто листовиден горен дял се нарича кориандър (на български – магданоз от къса). Същото растение дава и подправка – семена, известни като кориандър. Поради различната употреба в кулинарията, в литературата се срещат и названията „кориандър“ и „магданоз“. Сухият кориандър и свежият кориандър се използват за ароматизиране на ястия, супи, сосове и десерти.

Едногодишни срещу многогодишни

Кориандърът е едногодишно растение – завършва жизнения си цикъл и умира в рамките на една растежна сезона. Противно на него са многогодишните билки като мента, розмарин и мащерка, които могат да живеят 3‑5 години. Едногодишните билки (кориандър, босилек, копър) се отглеждат предимно от семена, докато многогодишните често се размножават от резници.

Употреба

Билката се счита за изцяло ядлива – листата, стъблата и семената са приложими в кулинарията. Листата имат цитрусов аромат, подобен на магданоз, и се използват в супи, яхнии, сосове и салати. Семената – кориандър – придават свеж, леко пикантен вкус на сосове, сладкиши, напитки и месни ястия. Освен кулинарната употреба, част от растението се използва в ароматерапия и като ароматизатор за потопури. Традиционно се смята, че кориандърът подпомага храносмилането, облекчава метеори и диария.

Условия за растеж

Кориандърът предпочита пълно слънце или леко засенчване, както и лека, пясъчни‑до‑плодородни почви с pH 6,5‑7,5. Дренажът е от съществено значение – растението не понася задържане на вода. Може да се отглежда в градината, в саксии или на пода на прозорец. При вътрешно отглеждане се препоръчват силни растителни лампи – флуоресцентни с висока светлинна мощност, HID или компактни флуоресцентни лампи.

Жизнен цикъл

Семена се засяват в ранна пролет след последните студени нощи. През юни‑юли се появяват малки гроздове от бели до лилаво-сивани цветя, които след това образуват зелени семена. При узряване семената стават кафяви и ароматни. Първото прибиране на листа се прави, когато растенията достигнат 10‑15 см височина – листата се събират на умерени количества. Семената се събират през август‑септември, когато са напълно зрели.