Италианското глухарче се среща в два основни вида – тънколистната цикория и широколистният радичо – като ботанично и двата принадлежат към вида Cichorium intybus. Въпреки че не са истински глухарчета (род Taraxacum), те имат много общо с тях: отлична издръжливост, лесна адаптация към различни условия и дълъг бял корен. Растенията и на двата рода образуват горчиви, но напълно годни за консумация листа, които израстват директно от земята, вместо да се разклоняват от стъбла.
Особено ценени са червено-лилавите и кремавите листа на радичо разновидността, които добавят ярък цвят и интересна текстура към всяка салата. Италианското глухарче расте добре в климатичните зони 4 до 10 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ, което го прави подходящо за широк спектър от региони.
Намерете слънчево, умерено влажно, но добре дренирано място за засаждане. Ако наблизо има камъни или скали – още по-добре, тъй като те задържат топлината, която италианското глухарче особено обича.
Обогатете почвата с органична материя като компост. Прекопайте я с лопата, разбийте големите буци и загребете повърхността, докато придобие фина, рохкава текстура. Няма нужда от допълнително наторяване – италианското глухарче е диво растение и се развива отлично дори в по-бедни почви.
За да получите цъфтящи растения в средата или края на лятото, засейте семената между март и май, след като премине опасността от късни слани. Цикориевият тип узрява приблизително за пет седмици, докато радичо може да се нуждае от цели 12 седмици. Засейте семената от цикория на дълбочина около 3 мм, а тези на радичо – на 6–13 мм. Поставете по няколко семена във всяка дупчица и спазвайте разстояние от около 30 см между отделните гнезда.
Ако живеете в полусух район, поливайте посевите два пъти дневно. При по-дъждовен климат е достатъчно поливане през ден в сухите периоди. Използвайте фина струя пръскане, за да не размествате семената. Запазете този режим, докато разсадът достигне около 5 см височина, след което постепенно намалете поливането. Важно е да не допускате растенията да увяхват – стресът забавя техния растеж.
Когато младите растения достигнат около 12 см височина и станат достатъчно здрави за обработване, проредете ги, като поддържате разстояние от около 30 см между отделните екземпляри. Така всяко растение ще получи достатъчно пространство, светлина и хранителни вещества за пълноценно развитие.