Тиквичките „Уайт Буш“ (Cucurbita pepo „White Bush“) привличат вниманието както в градината, така и на трапезата. Този бял сорт е разновидност на патисона – малки сплеснати дискове с ръбести краища, които приличат на летящи чинии. Това са едногодишни растения за топлия сезон, които узряват приблизително 55 дни от сеитбата до прибирането на реколтата. Не разчитайте обаче само на календара, за да прецените момента за бране – иначе рискувате да сервирате жилаво и разочароващо ястие.
„Уайт Буш“ е свободно опрашван сорт лятна тиквичка тип патисон. Расте на пълно слънце в добре дренирана почва, богата на органични вещества. Растението е храстовидно, достига около 90 см височина и има разклонен растеж. Колкото повече плодове прибирате, толкова повече нови тиквички образува то. Отрязвайте плодовете с остър и чист нож, а ако кожата ви е чувствителна към бодливите власинки по стъблата, работете с ръкавици. За да определите точния момент за жътва, проверявайте всяка тиквичка за размер, цвят и твърдост.
„Уайт Буш“ е един от най-едрите сортове патисони – достига 12–18 см в диаметър и 6–8 см височина. За най-добър вкус и текстура обаче тиквичките трябва да се берат по-малки – около 5–7 см в диаметър. Плодовете, оставени да пораснат до максималния си размер, стават жилави, безвкусни и с едри семки. Тиквичките се развиват много бързо и може да са готови само четири дни след опрашването на цветовете, затова преглеждайте растението всеки ден, щом започне да дава реколта. Според University of California Cooperative Extension брането на прекалено големи летни тиквички е една от най-честите грешки, които градинарите допускат.
Освен размера, зрелостта на „Уайт Буш“ може да се прецени и по цвета. Плодовете започват бледозелени и побеляват, докато узреят, като месото също е бело. Можете да ги берете и докато са още зеленикави, но най-привлекателни са тогава, когато цветът е равномерен до самия връх на плода. Още един показател е видът на кората – от лъскава тя става матова, когато тиквичката напълно узрее.
За разлика от повечето плодове и зеленчуци, които омекват при узряване, тиквичките стават все по-твърди. Патисонът „Уайт Буш“ е в своя пик именно когато кожата му е мека. Ако не можете да натиснете кората с нокътя на палеца си, изхвърлете плода на компоста, препоръчва University of Illinois Extension. Летните тиквички, включително патисоните, съхраняват по-голямата част от хранителните си вещества в кожата, която губите, ако се налага да белите плода. Малките, нежни и лъскави патисони „Уайт Буш“ могат да се готвят и консумират цели – с кожа, семки и всичко останало.