Части на царевичното зърно: анатомия, функции и етапи на зреене

Царевицата произвежда семена, които наричаме зърна. В ботаническо отношение всяко зърно се определя като кариопсис – сух плод, подобен на семе, характерен за житните растения. Скорбялата е основният запас от въглехидрати в зърното: то съдържа между 70 и 72 процента скорбяла при сухо тегло. Според Университета на Айова размерът на зърната също има значение – по-дребните семена често водят до по-ниска кълняемост и по-слабо развити растения.

Всяко царевичено зърно се състои от четири основни части, всяка със своя специфична функция, а развитието му преминава през ясно обособени етапи на зреене.

Перикарп (плодова обвивка)

Перикарпът, известен още като семенна обвивка, е тъканта, която обгражда семето и защитава вътрешното му съдържание. Нарича се още люспа, кора или трици. Той се развива от стената на завеза на цвета и се състои от епидермис, мезокарп, напречни клетки, тръбни клетки и семенна обвивка.

Перикарпът е изграден основно от въглехидрати, предимно фибри и целулоза. Благодарение на своята водоустойчивост той предпазва зърното от излишна влага и възпрепятства насекомите-вредители да достигнат до вътрешните му слоеве.

Ендосперм

Ендоспермът съхранява хранителната енергия за бъдещото растение под формата на скорбяла. С около 83 процента от теглото на зърното, именно той формира най-голямата му част. Различават се мек ендосперм, рогов (твърд) ендосперм и алейронов белтъчен слой.

Твърдият ендосперм има плътно опаковани скорбелялни гранули, докато мекият съдържа рохкава скорбяла. Когато царевицата изсъхва, именно загубата на влага в мекия ендосперм образува характерната вдлъбнатина в горната част на зърното. Интересен факт е, че ендоспермът е триплоиден – съдържа три пълни набора хромозоми.

Ембрион (зародиш)

Ембрионът, наричан още зародиш, представлява недоразвито растение, разположено от вдлъбнатата страна на зърното. За разлика от останалите части, той е жив и носи цялата генетична информация на бъдещото растение.

Ембрионът включва пъпката (плюмула), котиледона (семеделния лист), хипокотила, коренчето (радикула) и колеоризата – защитната обвивка на зародишния корен. Пъпката от своя страна съдържа епикотила – бъдещото стъбло – и колеоптила, който пази върха на издънката и зародишните листа.

Зародишът е и най-богатата на хранителни вещества част – в него са концентрирани витамините и минералите на зърното, като приблизително 25 процента от него се състои от ценното царевично масло.

Връхна капачка (основата на зърното)

Върхушката е точката, в която зърното се прикрепя към кочана. Тя се състои от мъртва тъкан и, за разлика от останалата повърхност, не е покрита с перикарп. Нейната роля е да защитава края на зародиша.

Етапи на зреене

Царевичните зърна преминават през няколко последователни фази на развитие:

Мехурест етап

Първият етап настъпва 10 до 14 дни след появата на близалцата. Зърната са бели, изпълнени с течност структури с мека консистенция.

Млечен етап

Зърната придобиват жълт цвят и се запълват с млечнобяла течност, откъдето идва и името на етапа.

Тестообразен етап

Зърното започва да се втвърдява отгоре надолу и постепенно се уплътнява отвътре навън.

Етап на вдлъбнатината

Образува се характерната вдлъбнатина и в зърното се появява твърд скорбелялен слой. При половин узрялост този слой достига приблизително до половината на зърното.

Етап на черния слой

Твърдата скорбяла достига чак до мястото на прикрепване към кочана, а зърната достигат максималното си сухо тегло – знак, че царевицата е напълно узряла и готова за жътва.