Италианските учени Д. Линсалата и В.В. Бианко изследваха как различните количества върната вода след евапотранспирация влияят върху растежа и добива на боб. Те върнаха 100 %, 75 %, 50 % и 0 % от загубената вода на четири групи растения. Най‑високият добив бе наблюдаван при 100 % възстановяване, което потвърждава, че пълното компенсиране на естествената загуба от водата е от съществено значение за продукцията на семената.
Турските учени М. Ишик, З. Нджелер, С. Чакъир и Ф. Алтай проведоха многосезонно изследване с пет групи, получаващи различни нива на поливане – високо, средно, ниско, ниско‑високо и високо‑ниско. Най‑големите разлики се появиха при периоди с ниски валежи. Хибридът Karacasehir90 показва по‑малка чувствителност към стрес от Yunus90. Най‑лошият резултат се получи при воден стрес след цъфтежа. Групата с постоянно високо поливане постигна най‑висок добив, докато комбинираните „ниско‑високо“ и „високо‑ниско“ режими доведоха до най‑ниските добиви.
Изследователи от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ – Д. Т. Тинджей, Г. Л. Тът, Марсия Л. Гъмпертц и У. Е. Хогсет – провериха как недостигът на вода влияе върху способността на боба да поглъща озон. В контролирана камера с полупропускливи системи за поливане, при сериозен воден стрес способността за усвояване на озон спадна драстично и спря в рамките на 1‑3 дни. Това ограничава растежа и фотосинтезата, което намалява добива на семената.
Всички проучвания подчертават, че адекватното и постоянно поливане е критично за оптимален добив на боб. Недостатъчната вода води до стрес, намалява фотосинтезата и дори способността на растенията да „дишат“ – всичко това се отразява директно върху количеството и качеството на семената.