Ябълките са хетерозиготни, т.е. те не се размножават истински. Дори едно дърво в една и съща година да даде плодове, чиито семена ще произведат различни сортове ябълкови дървета, чиито плодове не приличат на оригинала. Видове, които се размножават истински (хомозиготни), като сиамските котки, винаги произвеждат потомство, което изглежда като родителите. При ябълките това не е така – именно поради това те са толкова трудни за идентификация.
Ябълките съществуват от времето на Едемската градина и са плодът, към който се сравняват всички останали. Французите наричат картофите „ябълки на земята“, а английската дума „pomegranate“ произлиза от френското „pom de Granada“ – ябълка от Гранада. Когато Джони Апълсид разпространяваше семена из американския Запад, целта му не беше да отглежда ядливи ябълки – семената от хранителни сортове обикновено дават кисели плодове – а да създаде дървета за сидър. Способността на един вид да се размножава истински зависи както от механизма на половото размножение, така и от генетичната му история. Дотогава, докато ДНК тестовете станат достъпни, само експерт може да определи от кой дърво произхожда дадена ябълка, а дори и тогава идентификацията остава повече изкуство, отколкото наука.
Традицията на идентификация на ябълки започва в Англия и се разпространява в Съединените щати. По време на празници, свързани с беритбата, почти винаги присъства експерт по идентификация на ябълки. Хората носят плодове, а експертът ги определя и разказва за техния произход. Тези експерти могат да бъдат професионални ботани от местен университет, но често са и опитни любители, които от години отглеждат ябълки. Тъй като ябълковите дървета могат да живеят над сто години, участниците често нямат представа как изглеждаше оригиналната ябълка, от която се е развило дървото в техния двор.
Един от тестовете за уменията на експерт по идентификация е да се дадат две ябълки от едно и също дърво и трета – от сходно дърво, и да се определи коя е различната. Само истински експерт успява постоянно да премине теста. Освен генетиката, външните условия също влияят върху външния вид и вкуса на ябълките: засенчени дървета дават различни плодове от тези, изложени на слънце; почва, богата или бедна на азот, променя цвета; вкусовете на плодове от млади дървета се различават от тези на стари дървета. Без скъп ДНК анализ е невъзможно да се проследи точната история на ябълка, но опитният специалист обикновено може да свърже конкретен плод с известен сорт.