Контролиране на крастата по картофите с меласа

Както подсказва името ѝ, крастата по картофите е заболяване, което поразява грудките на картофа (Solanum tuberosum). В зависимост от сорта, който отглеждате, по грудките могат да се появят корички с текстура, наподобяваща кора на дърво, или просто вдлъбнатини. Без значение как изглеждат лезиите, болестта може да повреди част от всяка картофа или дори целия урожай – а патогенът често оцелява в почвата в продължение на години. Именно затова някои биологични производители препоръчват използването на меласа за спиране разпространението на причинителя на болестта.

Теорията

Крастата по картофите се причинява от бактерията Streptomyces, която може да се крие в почвата, в торa, използвана за наторяване на картофената леха, или дори в самите грудки. Според книгата „Recent Developments in the Management of Plant Diseases“ („Нови постижения в борбата с болестите по растенията“), този патоген може да бъде овладян с вещества, богати на летливи мастни киселини. Тези киселини са способни да унищожат патогена само за 48 часа. Меласата е сред материалите с високо съдържание на летливи мастни киселини – заедно с течния свински тор, рибната емулсия и някои видове компост.

Методът

Картофеният разсадник „Ronninger’s“ препоръчва разтворът от меласа да се прилага върху лехата с картофи до четири пъти през всеки вегетационен сезон. Смесете 1 чаша (около 250 мл) меласа с 5 галона (приблизително 19 литра) вода, за да получите разтвора. Най-добре е сместа да престои около 24 часа, като я разбърквате често, за да активирате полезните микроорганизми. Разлейте разтвора по редовете, близо до кореновата система на картофите, а не върху разрасналата се зелена маса. Освен че действа директно срещу патогените, черната меласа стимулира размножаването на полезни микроорганизми и гъби в почвата, посочват от програмата за кооперативни консултации на Университета на Уайоминг.

Важни особености

Прилагането на меласа – или на други материали, богати на летливи мастни киселини – може да даде непредсказуеми резултати. Течният разтвор от подобни материали е ефективен единствено в кисели почви с ниско pH. Ако почвата в картофената ви леха има pH 4,8 или по-високо, използването на меласа може да не помогне за предотвратяване на крастата. Алкалността на почвите с по-високо pH неутрализира киселинния характер на меласата, а именно киселинните форми на нейните молекули унищожават причинителите на болестта.

Алтернативи

Ако крастата е постоянен проблем при вашите картофени култури, обмислете въвеждането на допълнителни мерки за контрол – заедно с третирането с меласа или вместо него. Програмата за интегрирано управление на вредителите на Калифорнийския университет препоръчва използване на сертифицирани семенни картофи, гарантирано свободни от болестта. Съветва се също прилагане на сеитбообращение – картофите да не се засаждат на едно и също място в градината година след година. Така патогените, скрити в почвата, няма да достигнат бъдещите култури. Избягвайте обаче засаждането на други кореноплодни зеленчуци на същото място веднага след картофите. Освен това заменете животинските торове с компост, кръвно брашно или други богати на хранителни вещества торове.