Картофеният кактус (Opuntia fragilis) е вид от семейството на опунциите, известен също като вид прасковен кактус. Той се среща в Западното полукълбо и лесно хибридизира с други видове Opuntia, създавайки множество варианти – както в дивата природа, така и в градините. От древни времена местните култури в Америка го използват като храна и лечебно растение.
Когато се развива в съцветия с диаметър от 60 до 150 см, кактусът наподобява по форма и размер картоф. Тънките бодли са необичайно дълги спрямо малкия размер на растението. Главните стъбла излизат от леко подути стави, които лесно се отделят и засяват, за да образуват нови растения. Цветовете – жълти или зеленикави – са около 5 см в диаметър и имат поне седем листа. Цъфтежът настъпва от май до юли.
Картофеният кактус е роден от прерии, подножия, полупусти пустини и пясъчни‑скалисти терени в западните части на Съединените щати. Той е изключително студо‑устойчив и се среща до USDA зона 4, където зимните температури могат да паднат до –25 °F (около –31 °C).
Поставете кактуса в пясъчлива, добре дренирана почва и осигурете му пълно слънце. Той се справя добре върху скални източници и е отличен за каменни градини. През зимата поддържайте почвата суха – сухата среда подпомага оцеляването при поднуло‑замръзване. За размножаване отделете ставите, оставете режещата повърхност да изсъхне 1‑2 дни, след което я засадете. Корените се образуват след 6‑12 седмици.
От ацтеките известен като „нопал“, този кактус се консумира като зеленчук. Листата (плочи) се нарязват на ивици и се готвят като боб – традиционното ястие се нарича „нопалитос“.
Ставите се запалват, след което се използват като компреси за облекчаване на астма, ушни болки, кожни рани и дори тумори. Външно се прилагат за изгаряния, обриви, хемороиди или ухапвания от насекоми.
Чай от кактуса, подсладен и приет орално, се използва за намаляване на температурата и облекчаване на болки в гърдите.