Бобовите семена са важна част от хранителната верига, осигуряват протеини и масло, лесно се отглеждат. Познаването на техните анатомични части помага да разберете процеса на покълване.
Тестата е външната обвивка на бобовото семе. Обикновено е много тънка, но издръжлива и може да бъде почти всеки цвят в зависимост от сорта. В нея се намира малко отворче – микропил, през което навлиза вода и задейства процеса на покълване, прекъсвайки покойното състояние.
Котиледоните са двете големи вътрешни части, които запълват почти целия обем на семето. Те съхраняват хранителни резерви за младото растение, докато то не е достатъчно развито, за да се поддържа самостоятелно. Между тях се намира късият ембрион, готов за растеж.
Ембрионът е младото растение, състоящо се от две части: радикул (първият корен) и плюмул (първите листенца). Когато водата навлезе през микропила, радикулът започва да расте надолу, пробивайки се в почвата. Плюмулът се разширява, пробивайки тестата и се изправя към светлината.
Хилумът, известен още като белег, е мястото, където семето е било прикрепено към плода. Той се намира в изявеното място върху тестата – „пъпа“ на боба.
Хипокотилът е зоната между корена и котиледоните. Той се удължава и се превръща в част от стъблото, свързваща се с корена.
Епикотилът се намира над котиледоните и под плюмула. Той се развива в стъблото на растението.