# Разлики между шумардския дъб и северния червен дъб
И шумардският дъб (Quercus shumardii), и северният червен дъб (Quercus rubra) се отглеждат като улични, сенчести и паркови дървета в достатъчно просторни терени, способни да поберат внушителните им размери. Двата вида се различават по редица признаци, като първата очевидна разлика е географското им разпространение: ареалът на северния червен дъб обхваща по-голямата част от източната третина на САЩ и се простира чак до Канада, докато шумардският дъб расте в части от Средния запад и в почти цялата югоизточна част на Съединените щати, стигайки до брега на Мексиканския залив.
Преди да изберете едното дърво за вашия двор или имот, запознайте се с характерните му особености и как то се сравнява с другия вид.
Прилики между двата вида
И двата дъба достигат значителни размери, като шумардският дъб е средно малко по-нисък. В естествена среда екземплярите понякога надхвърлят 30 метра височина, но култивираните дървета обикновено са в диапазона от 18 до 27 метра, според „Националното полево ръководство за дървета на Одюбънско общество: Източен регион“. Стволовете с диаметър между 30 и 75 см са напълно типични. Поради мащаба си дърветата се нуждаят от открито пространство, в което короната им да се развие свободно.
Листата и на двата вида са листопадни – през есента зеленият цвят преминава в кафяво-червени оттенъци. И двата дъба образуват жълъди, което ги прави привлекателни за различни диви животни в градината. И двата вида най-добре се развиват на пълно слънце и в кисела почва.
Разлики в листата
Между листата на северния червен дъб и тези на шумардския дъб съществуват фини, но забележими разлики. Макар че и двата вида имат листа с множество остри дяла, при шумардския дъб вдълбоките разрези между дялите (синусите) достигат почти до средата на листната петура, докато при северния червен дъб те са доста плитки.
Освен това северният червен дъб носи повече дяла на листата си – от седем до единадесет. Листата на шумардския дъб обикновено имат седем дяла, но броят им може да варира между пет и девет. По текстура листата на шумардския дъб са кожести и матови, докато тези на северния червен дъб са с по-блестяща повърхност.
Разлики в жълъдите
За да разграничите уверено двата вида, е необходимо внимателно да огледате жълъдите. При северния червен дъб жълъдът има плоска, блюдцевидна шапчица, която го свързва с клонката и покрива около една трета от целия яйцевиден плод. При шумардския дъб шапчицата е по-малка – обхваща приблизително една четвърт от жълъда.
Жълъдите на северния червен дъб са равномерно кафяви, докато според базата данни за растенията на Университета на Кънектикът тези на шумардския дъб са украсени с черни и кафяви надлъжни ивици.
Други важни разлики
Северният червен дъб изисква място с добре дренирана почва, докато шумардският дъб понася и влажни условия, отбелязва Мисурийската ботаническа градина. Това прави втория вид подходящ за низини и терени с по-високо ниво на подпочвените води.
Цветът и структурата на кората също помагат за разпознаването на дърветата. Кората на шумардския дъб е сивкава – гладка при младите екземпляри, но с годините постепенно покрита с леки бразди и гребени. При северния червен дъб кората варит от тъмносиво до почти черно, а най-старите дървета се отличават с дълбоки пукнатини и релефни издатини.
Устойчивостта на климат също се различава. Северният червен дъб издържа студи до зона 4 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), докато шумардският дъб понася условията до зона 5. От друга страна, шумардският дъб вирее в топлия климат до USDA зона 9, докато северният червен дъб – само до зона 8. Накратко: северният червен дъб е по-подходящ за райони със сурови зими, а шумардският дъб – за по-топлите южни региони.
