Радиацията е много повече от основата на страховитите научнофантастични филми – тя прави възможно възприятието на цветовете, растежа на зеленчуците в градината и движението на въздушните маси, което формира времето. С напредването на науката учените все по-умело адаптират лъчението за човешки нужди – от производство на електричество за цели градове до затопляне на купа пилешка супа, която да облекчи запушеното дишане на дете със студ.
Източник номер едно е Слънцето, което излъчва енергия под формата на топлина и светлина. Електромагнитното лъчение ни заобикаля всекидневно: топлината, светлината, звукът, радиовълните и останалите форми на енергия се разпространяват като вълни, чиято характеристика се описва чрез честотата им. Електромагнитните полета на Земята поддържат комуникационните системи и предизвикват движението на атмосферните процеси. Лъчението с най-ниска честота е лесно забележимо или осезаемо – то присъства в осветителните крушки, тостерите и устройствата за комуникация и забавления.
Лъчението с по-висока честота, известно като йонизираща енергия, притежава достатъчно мощност, за да изменя молекулите на материалите, през които преминава. Рентгеновите лъчи, гама-лъчите и космическите лъчи променят материята по време на своето движение през пространството. Някои от тях, например рентгеновите лъчи, са изключително полезни – те минават през меките тъкани, отразяват се от по-плътни структури като кости или тумори и заснемат филм, който фиксира траекторията им. Космическите лъчи могат да смущават радио- и телевизионните предавания, като нарушават електромагнитното поле на Земята. Въпреки че това лъчение влияе върху живата тъкан, младата и растяща тъкан често може да устои или да се възстанови от слаби експозиции.
Йонизиращото лъчение прави възможни както ядрените централи, произвеждащи електроенергия, така и ядрената медицина – но и бомбите „Fat Man“ и „Little Boy“, сложили край на Втората световна война над Япония. Големите атоми с множество протони придобиват и губят електрони, което ги прави нестабилни. По време на своето движение нестабилните атоми обменят електрони и губят протони, докато достигнат стабилна форма, наречена йон. Именно този обмен на частици уврежда живата тъкан – нестабилните атоми откъсват или освобождават електрони, докато преминават през нея. Такива атоми се срещат в почвата, растенията и дори в самите хора. Най-значимият естествен източник на йонизиращо лъчение е радоновият газ, който просмуква нагоре и навлиза в сградите.
Микровълните заемат далечния край на спектъра на електромагнитното нейонизиращо лъчение и приличат по характер на радарните вълни. Те избутват молекулите по пътя си в течности, но не са способни да проникнат в по-плътни материали като метал. Когато дадено пространство бъде облъчено с микровълни, например в микровълнова фурна, молекулите в по-рядките материали започват да се блъскат една в друга. С ускоряването на движението си те отделят топлина – точно това загрява храната. Високите концентрации на микровълни могат да причинят изгаряния, но уредите като микровълновите фурни са специално екранирани, за да предотвратят изтичането на лъчение. Въпреки че в миналото микровълните са били смятани за риск за сърдечните пейсмейкъри, Американското онкологично общество потвърждава, че съвременното екраниране надеждно защитава новите модели пейсмейкъри.
Свойства и приложения на микровълновото излъчване
Вредни ли са микровълновите фурни за човешкото здраве?
Излъчват ли микровълновите фурни опасна радиация?
Любопитни факти за микровълновите печки
Факти за микровълновите печки
Микровълни: как работят
Как да проверим микровълновата печка за радиационни изтичания