Независимо как ги наричате – картофи, картошки или „земни ябълки“ – домашно отгледаните картофи са несравнимо по-вкусни от тези от магазина. А като допълнителен бонус можете да отглеждате не само обикновени жълти сортове, но и червени, лилави и сини разновидности. Прибирането на огромни полета с картофи изисква специална приставка за трактор, но за картофите в домашната градина такова оборудване далеч не е необходимо.
Картофите са грудки, които се развиват по подземната част на стъблото, а не по корените на растението. Домашните градинари често ги отглеждат по следния начин: изкопават дупка с дълбочина около 30 см, засаждат семковата картофа и постепенно насипват почва върху стъблото, докато растението пораства. Понякога вместо пръст се използва слама. Този метод стимулира образуването на нови грудки по цялата заровена част на стъблото.
За картофи, отгледани по този начин, вашият „домашен набирач“ е просто ръчен култиватор – инструмент, наподобяващ вилица с извити зъби. Прибирането се състои в внимателно отстраняване на почвата или сламата около растенията с негова помощ.
Образуването на грудките започва след цъфтежа на растението. Колкото по-дълго те останат в земята и свързани с растението, толкова по-едри ще стават, докато достигнат характерния за сорта си размер. Всички картофи са годни за консумация – независимо дали са с размера на топче за пинг понг или на грейпфрут.
Когато листата на растението започнат да пожълтяват и увяхват, картофите са достигнали максималния си размер и е време за прибиране. Процедурата изисква внимание и деликатност. Картофите са живи организми, способни да дадат ново растение, затова ако бъдат порязани по време на прибирането, бързо ще се появят мухъл и гниене. Основната задача е да разрохкате и обърнете почвата така, че грудките да излязат на повърхността без наранявания.
Младите картофи се берат лесно – просто разрохкайте почвата около растенията с ръчна лопатка. Тъй като пръстта вече е била насипвана на могилка около стъблата, тя обикновено е достатъчно рохкава и не изисква големи усилия.
Професионалните производители използват специална приставка за трактора, наречена картофокопачка. Тя има извити зъби, които навлизат в почвата и нагребват пръстта заедно с грудките. При някои модели картофите остават отгоре на пръстта и работниците ги събират ръчно, а при други те се сортират автоматично по размер – падат през отвори с различна големина на дъното на приемната кутия и се насипват в отделни контейнери.
Можете да си направите подобен домашен набирач, като заварите зъбите на няколко градинарски вилици към метална шина, която след това закрепите за мини или компактен трактор. Към шината се добавят и допълнителни железни зъби. По време на движението зъбите повдигат почвата с картофите – пръстта се просипва обратно надолу през зъбите, а грудките остават на повърхността и остава само да ги съберете.
Друг вариант е конструкция, наподобяваща количка с железни пръти на дъното и заострена предна част. Триъгълният нож отпред се забива в почвата и я реже, а пръстта и картофите се изтласкват назад в приемната кутия. Пръстта се просипва през железните пръти, докато картофите остават вътре. Когато количката се напълни, реколтата се изважда. Устройството може да се бута ръчно като плуг или да се тегли, ако е свързано с малък трактор.