Коренът от лакрица е известен със своя сладък вкус и се използва като лечебно растение за лечение на множество заболявания. Университетският медицински център в Мериленд описва как източната и западната медицина го прилагат от хиляди години като успокояващ демулцент и като отхрачващо средство, което премахва слуз и флегма от организма. Както при всяко лекарствено растение, лакрицата трябва да се консумира внимателно, за да се избегнат нежелани последици.
Лакрицата съдържа глицирамин, който действа подобно на хормона алдостерон. Алдостерон подпомага бъбреците да поддържат баланса между натрий и калий. При повишено ниво на алдостерон тялото задържа натрий и освобождава калий, което води до повишено кръвно налягане. Тъй като глицирамин имитира алдостерон, неговият прием може да разстрои този баланс и да предизвика хипертония. Глицираминът се натрупва в организма при продължителна консумация, затова е важно да се използва в малки количества и за кратък период. При прием на лакрица – било то под формата на корен, чай или сладкиши – се препоръчва избягване на европейски източници, където нивата на глицирамин са по-високи.
Глицираминът предизвиква изхвърляне на калий от организма, което може да доведе до негов недостиг. Недостатъчният калий предизвиква сърдечни аритмии и мускулна слабост, тъй като мускулите не се свиват правилно. Жени, които приемат орални контрацептиви, са особено уязвими към калиев дефицит, ако консумират чай или добавки от лакрица.
Лицата, които приемат лекарства като кортикостероиди, инхибитори на АСЕ, диуретици, МАО‑инхибитори или дигоксин, трябва да се консултират с лекар преди да използват лакрица. В някои случаи лакрицата може да намали действието на тези медикаменти, а в други – да усили техните странични ефекти.
Не се препоръчва консумацията на лакрица при сърдечни заболявания, включително сърдечна недостатъчност и исхемична болест. Хора с диабет, хипертония, бъбречни или чернодробни заболявания също трябва да избягват лакрица. Бременните и кърмещи жени не трябва да я приемат.