Сортовете на римската мента

Мента (Mentha) е растение, произхождащо от Средиземноморието. В древен Рим се отглеждаха множество ароматни сортове, сред които най‑известната е градинска мента – Mentha spicata, наричана още римска мента. Тя се приспособява към различни почви, често се счита за плевел, но листата ѝ са ценени в кулинарията, сладкарството и денталната хигиена.

Сорт “Kentucky Colonel”

Mentha spicata “Kentucky Colonel” се развива в USDA зони 5‑9. През лятото и началото на есента цъфти в светло лилави, бели и розови нюанси. Този сорт предпочита пълно слънце до частична сянка и влажна почва. Той е традиционният избор за приготвянето на ментов джулеп – известната напитка на Kentucky Derby, откъдето и името.

Сорт “Scotch Spearmint”

Mentha spicata “Scotch spearmint” също цъфти късно лятото – рано есен. Основната му стойност е ароматното ментово масло, извличано от листата. Дълбоко зеленият лист е характерен, а растението е устойчиво при различни условия, но е податливо на гнилост, предизвикана от Verticillium, която може да го унищожи.

Сорт “Native Spearmint”

Mentha spicata “Native spearmint” е по‑устойчива на болести и неблагоприятни климатични условия, но листата ѝ са по‑малко ароматни от тези на по‑изтънчените сортове като “Kentucky Colonel”. Verticillium не е фатален за този сорт, въпреки че може да служи като резервоар за болестта. Появата на вредители и акари също е по‑лека.

Отглеждане

Размножаването се осъществява чрез къси клончета, отрязани от съществуващи растения и засадени директно в почвата. Мента се разпространява бързо, затова е необходимо редовно подрязване, за да не завладее градината. Събира се в късната есен, след като листата са добре развити. Листата могат да се използват пресни или изсушени.