Видове лавандула и как да ги отглеждаме успешно

Родена на слънчевите планински склонове на Португалия, Испания и цялото Средиземноморие, днес лавандулата се култивира в Европа, Австралия, Нова Зеландия, Северна Африка, Канада и Съединените щати. Английската лавандула (Lavandula angustifolia), френската лавандула (Lavandula latifolia) и обикновената градинска лавандула (Lavandula officinalis) са трите основни вида, които срещаме както в селските градини, така и в промишлените насаждения. Интересен факт е, че името ѝ произлиза от латинската дума „lavare“, която означава „мия“ или „къпя“ – ясен намек за нейното използване още от античността.

Английска лавандула

Английската лавандула е най-широко отглежданият вид днес. Тя се отличава с интензивен, цветисто-билков аромат, който я прави крайно ценена в парфюмерията, козметиката, ароматерапията и кулинарията. Като издръжливо многогодишно растение, тя успешно расте в USDA зони 5–11, което говори за отлична устойчивост на студ. Съществуват десетки хибриди, включително джуджевидни и високи форми:

• Hidcote Blue – тъмнолилави цветове на стъбла с височина около 30 см;
• Dwarf Blue – тъмносиньо-лилави цветове при растения под 30 см, образуващи туфи с широчина до 45 см;
• Jean Davis – бледорозови цветове върху туфести растения с височина около 38 см;
• Rosea – наситено розови цветове на стъбла около 38 см;
• Munstead Strain – класически лавандулови цветове на стъбла около 45 см;
• Provence и Gross – изключително ароматни сортове с тъмновиолетови цветове на стъбла, достигащи до 90 см.

Цветовата гама на английската лавандула е впечатляваща – от лилаво и синьо през розово и люляково до бяло и дори жълто. Повечето сортове образуват плътни, компактни туфи, което ги прави идеален избор за бордюри и ръбове на цветни лехи.

Френска лавандула

Отстъпвайки на английската лавандула по интензивност на аромата и вкуса, френската лавандула се използва основно за свежи и сухи цветни аранжировки. Цветовете ѝ са по-бледи и сравнително по-малки. Видът е зимноустойчив в USDA зони 8–11 и може да достигне височина до около 90 см.

Испанска лавандула и други разновидности

Испанските, португалските и северноафриканските разновидности обикновено достигат 38–45 см височина и образуват характерни компактни туфи с тъмнолилави цветове, наподобяващи борова шишарка. Те се развиват добре в USDA зони 8–11 и са отлично подходящи за по-влажни местности – понасят значително количество влага във въздуха, но непременно изискват добре дренирана почва. Важно е да знаете, че лавандулата не оцелява в задържана вода или в прекалено влажна почва.

Отглеждане на лавандула

Лавандулата расте най-добре на пълно слънце, в богата на хранителни вещества и добре дренирана почва. При избора на подходящ сорт се ръководете от климата във вашия район, както и от желаната големина и окраска на растенията. Повечето разновидности имат перести, сребристозелени листа – някои с по-слабо изразен сребрист оттенък, други с подчертано сребристо-сив цвят. Поливайте умерено и оставяйте почвата леко да подсъхне между поливанията.

Бонус съвет: ако съхранявате насечената лавандула в херметически затворени съдове, тя ще запази свежестта и аромата си с години. Обичайната практика е клонките да се режат, връзват на снопчета и се окачват да съхнат на проветриво място.