Опрашването при цъфтящите растения настъпва, когато прашец от един цвят попадне върху плодника на друг цвят от същия вид. Това може да стане в рамките на едно растение, между различни цветове или между две отделни растения. Някои растения се самоопрашват – прашецът преминава към друга част от същия цвят, който го е произвел. След образуването на семената те трябва да достигнат до ново място, за да покълнат, затова цъфтящите растения разчитат в голяма степен на насекоми, птици, бозайници и влечуги, които да извършат тези процеси на размножаване.
Част от прашеца и семената се пренасят до нови места чрез вятъра или водата, но други разчитат на животни, да ги транспортират. Прашецът съдържа лепкаво вещество, което му позволява да залепва за насекомите и птиците, спрели да се хранят с нектара на цвета. Насекомото или птицата пренася прашеца към друго растение, докато продължава да се храни. Някои семена пътуват по подобен начин – те се прикрепят за минувачите с кукички, които се закачат за козината им.
Друг начин, по който животните помагат на цъфтящите растения да се размножават, е като изяждат семената им. Растенията произвеждат сочни плодове, които привличат животните. Животното изяжда плода заедно със семената, а впоследствие семената се отделят непокътнати и попадат на ново място. След като намерят нов дом, те могат да покълнат, ако условията на средата и почвата са подходящи – наличие на слънчева светлина, плодородна почва, вода и благоприятна температура.
Според National Geographic над 200 000 вида животни помагат на цъфтящите растения да се размножават. Пчелите са най-известни с важната си опрашваща дейност, но мухите и бръмбарите опрашват растенията още от 130 милиона години. Прилепите, колибритата, комарите, мравките, пеперудите и охлювите също поемат значителна част от „тежката работа“, както и гущерите и бозайници като маймуни и опосуми. Опрашителите играят изключително важна роля за производството на много от културите, от които човечеството зависи за прехраната си.
Докато някои цъфтящи растения разчитат на животни, за да разпространят прашеца и семената си, други могат да се размножават и без тях – чрез самоопрашване с мъжките и женските части на едно и също растение. Някои видове, които обикновено използват опрашители, са способни да се размножават неполово в определени периоди, а други имат механизми за размножаване, при които цветята изобщо не се нуждаят от оплождане. Основният недостатък на неполовото размножаване е, че то намалява биологичното разнообразие в вида, тъй като произвежда идентично копие на родителското растение.