Разлики между твърди и гъвкави пластмасови контейнери

Пластмасата е един от най-широко използваните материали в света и намира приложение предимно при производството на опаковки и контейнери. Основните ѝ съставки са полимерни материали като полиетилен, полистирен и полиамид, само да назовем няколко. Именно затова пластмасите могат да се различават значително по външен вид, състояние, цвят и дори мирис.

Гъвкави пластмаси

Гъвкавите пластмаси обикновено се състоят от полиетилен, полипропилен, винил, полистирен, полисулфон и поликарбонат. Тези материали принадлежат към семейството на термопластичните полимери – устойчиви са на топлина, относително здрави и много подходящи за изработката на контейнери.

Гъвкавите пластмаси обикновено се изграждат с бариерен слой и имат поне три слоя филмови полимери, всеки с различни качества. Например при гъвкав контейнер, предназначен за вода, пластмасата би била наслоена с водоустойчива бариера, изолационен слой, амортизиращ удара слой и накрая здрав външен пласт, обработен с антиоксиданти и модификатори на ударната якост. Антиоксидантите правят материала по-устойчив на разграждане от слънчевата светлина и UV лъчите, а също така повишават съпротивлението му към топлина и окисление.

Твърди пластмаси

Твърдите пластмаси обикновено се състоят от полиетилен терефталат (PET), полиетилен, винил, поливинилхлорид (PVC), полипропилен и полистирен. Те често се покриват с газов бариерен слой или се формоват чрез нагряване в течна форма и издуване. Благодарение на особеностите в конструкцията си твърдата пластмаса е подходяща за широк спектър от приложения.

С добавки като пълнители или хлориди могат да се придадат свойства като по-голяма дебелина или плътност, но това обикновено намалява възможността материалът да бъде рециклиран. Поради своята дебелина твърдите пластмаси се отличават с по-висока издръжливост при излагане на UV лъчи, слънчева светлина и окисление.

Газова бариера

Нанасянето на газова бариера върху пластмасите добавя две важни свойства. Първото и най-практично е, че материалът става пригоден за съхранение и транспортиране на газове – например в лаборатории или училища. Второто е естетическо: газовият бариерен слой прави по-дебелите пластмаси кристално чисти и прозрачни. Гъвкавите пластмаси изглеждат по-прозрачни, но могат едновременно да придобият и по-голяма твърдост.

Пластификация

Пластификацията е процес, при който полимерите се омекотяват, за да се повиши тяхната пластичност и гъвкавост. Той може да включва добавяне или отстраняване на пластифициращи вещества, наречени пластификатори, или просто нагряване и накисване във вода, докато пластмасата стане достатъчно гъвкава, за да бъде оформена в желаната форма.