Може да си мислите, че пшеницата изисква огромни полета, за да даде значителна реколта, но истината е, че дори едно малко кътче в градината ви може да произведе няколко килограма зърно. В зависимост от размера на парцела е напълно възможно да отгледате достатъчно пшеница, която след смилане да ви стигне за няколко домашни хляба или други пшенични изделия. Например, ако засеете около 3 кг пшеница на площ от приблизително 6 на 15 метра, може да приберете до 23 кг жетва. Добрата новина е, че отглеждането ѝ не изисква специални инструменти или взискателна почва.
Решете дали искате да отглеждате пшеница за сладкиши, хляб или паста. За сладкиши и бисквитено тесто изберете мека пшеница с ниско съдържание на глутен. За паста и макарони е подходяща твърдата пшеница (дурум), а за хляб – твърда пшеница с високо съдържание на глутен.
Зимната пшеница се сее в края на есента, а реколтата се прибира в средата или края на лятото. Пролетната пшеница се засява в началото на пролетта и се жъне през есента. Като общо правило, в по-северните райони зимните сортове се сеят шест до осем седмици преди първите слани, за да може кореновата система да се развие добре. Растенията позеленяват отново ранно напролет и тогава растат най-бързо.
Почистете мястото от всякакви органични остатъци – клонки, листа и плевели. След това използвайте гребло, за да разрохкате почвата и да я подготвите за сеитба.
Изкопайте с мотика бразда с дълбочина 2,5–5 см. Разпределете семената в браздата приблизително на всяка 7–8 см и ги покрийте с около половин сантиметър почва. Ако предпочитате, можете да посее пшеницата направо върху повърхността с разпръсквачка и след това да я забуните с гребло. Нормата на сеитба е приблизително от 15 до 85 грама на квадратен метър, в зависимост от плодородието на почвата. След сеитбата уплътнете терена с валяк, за да прилепят семената към земята.
Пшеницата се нуждае от около 25 мм вода месечно. Ако през месеца са падали достатъчно дъждове, спокойно пропуснете поливането.
Приберете пшеницата, когато класовете придобият златистожълт цвят, а зърната станат твърди. Направете проверка на вкус – зърното трябва да хрущи. Отрежете класовете с коса или друг остър инструмент. Поставете ги на хладно и сухо място, за да завършат сушенето, като ги съхранявате там, където гризачи и други животни не могат да достигнат. Когато зърната започнат да се отделят лесно от класа, преминете към последната стъпка.
Отделете зърното от класовете. Един начин е да блъскате класовете о стените на кош за боклук, застлан с найлонова торба. Друг вариант е да ги разтрошите с ръце над съд, така че зърното да падне вътре. След като зърното е отделено, изнесете го навън в ветровит ден. Хвърляйте го многократно нагоре над контейнера – вятърът ще отнесе леката плява и другите примеси. Повтаряйте процедурата, докато не отстраните всички чужди частици. След това зърното е готово за съхранение на сухо място или за смилане на брашно.