Орхидеите принадлежат към едно от най-големите и най-разнообразни семейства цъфтящи растения – Орхидееви (Orchidaceae), включващо над 25 000 известни вида и още около 100 000 хибрида. Една от основните причини орхидеите да са толкова популярни сред колекционерите е огромното разнообразие на характеристики – във формата, размера и цветовете – резултат от адаптацията им към различни климати и условия на отглеждане. Корените, които позволяват на някои орхидеи да растат по дърветата, представляват една от най-необичайните такива адаптации.
Въздушните корени обикновено са дебели, бели или сребристи и растат навън от растението, а не надолу в почвата. Често могат да се видят и извън саксията, в която е засадена орхидеята. Те не бива да се режат и не трябва да се заравят в почвата. Повечето орхидеи имат въздушни корени и се наричат епифитни – то есть в природата растат върху други растения, обикновено по дървета. Важно е да знаете обаче, че орхидеите не са паразити – те не получават никакво хранене от растенията, по които растат, и не им причиняват вреда.
Епифитните орхидеи обикновено се срещат в тропическите региони по високите клони на дърветата. Това е адаптация, която им помага да преодолеят липсата на слънчева светлина на земята в райони с гъста растителност.
Въздушните корени на орхидеите са се развили така, че да закрепват растението здраво за неговата опора – например за дървен клон. Освен това те осигуряват на орхидеята вода и хранителни вещества. Многослойно покритие, наподобяващо гъба и задържащо влага, наречено веламен, абсорбира вода от околния въздух – особено от росата и дъжда – поддържа структурата на корените и предотвратява загубата на влага. Въздушните корени произвеждат и лепкаво вещество, което им позволява да се прикрепят при контакт с повърхност. Затова опитът да отделите корен ръчно почти винаги го повреждa.
За разлика от наземните орхидеи, които имат къси корени, растящи надолу и поемащи хранителни вещества от почвата, епифитните орхидеи получават по-голямата част от храненето си от разложена органична материя – включително птичи изпражнения – натрупала се около кореновата им зона и по листата. Върхът на въздушния корен е зелен и осигурява на растението известно количество енергия чрез фотосинтеза, макар то да не е достатъчно самостоятелно.
Корените на орхидеите се нуждаят от постоянен достъп до въздух и ще изгният, ако се преовлажнят. Поради уникалните си качества и специфичните условия на отглеждане, тези растения изискват внимание и към качеството на въздуха и водата. Замърсеният въздух уврежда въздушните корени – димът, включително цигареният, също може да ги повреди. Живеещите в райони със силно замърсен въздух може да се наложи да изберат по-устойчиви на лоша екология видове.
Омекотена чешмяна вода не бива да се използва за орхидеи, защото солите в нея увреждат корените. Вместо това ползвайте дестилирана вода, събрана дъждовна вода или чиста изворна вода. Необходимото количество вода варира според вида орхидея и конкретните условия на отглеждане.
Сред най-разпространените епифитни орхидеи са Cattleya, Laelia, Dendrobium и Phalaenopsis. Те могат да се отглеждат върху опори като дървесина или кокосова черупка, както и в саксия със субстрат, но най-подходящият вариант зависи от рода и условията на околната среда. В саксия епифитните орхидеи се нуждаят от специална смес за орхидеи – например от груби парченца кора или черни влакна от корените на папратта осмунда – или подобен материал, който не задържа много влага и осигурява добра проветривост.
Ако използвате опора като дърво или клон, корените трябва да влязат в плътен контакт с материала и да останат стабилни, за да могат да израснат върху него. Орхидеите предпочитан влажност на въздуха между 40 и 60 процента – ниво, което повечето домакинства осигуряват без проблем. При по-ниска влажност, например през зимния сезон, пръскайте листата всяка сутрин или използвайте малък овлажнител. Почернелите върхове на корените са ясен знак, че растението е прекалено торено.