Външни корени при орхидеи

В семейство Орхидее (Orchidaceae) се смятат за около 20 000–25 000 вида. Някои орхидеи растат от клубчета или разпространяващи се подземни ризоми, докато други се изкачват по дървета или живеят върху тях като епифити. При епифитните и катерещите се орхидеи се образуват адвентивни корени – корени, които се развиват от части на растението, различни от основата на стъблото.

Моноподиални орхидеи

Моноподиалните орхидеи имат един непрекъснат ствол, който расте безкрайно. Листата се образуват от върха на стъблото, а цветните колони и адвентивните въздушни корени се появяват от страните му. Тези орхидеи растат вертикално.

Епифитни орхидеи

Епифитните (въздушни) орхидеи също са моноподиални, но не са паразити. Адвентивните им корени имат гъста спонгиозна тъкан, способна да абсорбира хранителни вещества и дъждовна вода. Те съдържат хлоропласти, което им позволява фотосинтеза и при влага изглеждат зелени. Типичен пример е родът Vanda от Югоизточна Азия, който произвежда дълги, спускащи се корени.

Катерещи се орхидеи

Катерещите се орхидеи са също моноподиални. Започват растежа си от земята и се изкачват по стволовете на дърветата, образувайки обилни въздушни адвентивни корени, подобни на тези при епифитите. Често се отглежда видът Vanilla planifolia, произхождащ от тропическите райони на Югоизточна Азия.

Симподиални орхидеи

Симподиалните орхидеи се разпространяват хоризонтално по земята чрез подземни ризоми или от псевдобулби. При някои видове младото растение може да образува адвентивни корени, които се прикрепят към стъблото. Пример е родът Cattleya, при който от незрял бутон може да се развие ризом, който навлиза в почвата.