Структурни адаптации на орхидеите

Орхидеите се срещат почти навсякъде – от тропическите гори до пустините, но не и в Антарктида. Те са се еволюирали в растения, способни да оцеляват в изключително различни условия, като използват различни части от своята структура – семена, корени, листа и псевдобулби.

Видове орхидеи

• Епифитни – растат върху клони на дървета, без да ги увреждат, и така получават достъп до светлина.
• Терестриални – вкореняват се в почвата и образуват разпространена мрежа от корени.
• Литофитни – захващат се за скали и скални пукнатини; рядко се отглеждат като домашни растения.

Корени

• Епифитните корени се обвиват около клоните, без да проникват в кората, и осигуряват стабилност.
• Терестриалните корени се разпростират в органичен слой и почва, абсорбирайки вода и хранителни вещества.
• Литофитните корени се захващат за скали, съхранявайки вода в месести клетки, което им позволява да преживяват суша.
• Всички корени абсорбират дъждовна вода и я съхраняват, а при наличие на влага се „надуват“, за да подпомогнат фотосинтезата.

Листа и псевдобулби

• Листата са месести и съхраняват вода; те фотосинтезират, улавят въглероден диоксид през нощта и го използват през деня.
• Терестриалните листа често изсъхват през горещото лято, като растението отново се появява от корените през есента.
• Псевдобулбите – удебелени стъбла – служат като резервуар за вода и хранителни вещества, от които израстват листа и цветни стъбла.

Семена

• Орхидеите произвеждат изключително леки семена без ендосперм, което ги прави подходящи за разнасяне от вятъра.
• Тези семена зависят от микоризни гъби, които проникват в тях и осигуряват необходимите хранителни вещества за покълване.
• След като растението се развие и образува листа и корени, то вече не зависи от гъбите.