Няколко изследвания са оценили дали изпарителите са ефективна алтернатива на пушенето за получаване на полезните съединения от билките. Пушенето е традиционният и най-популярен метод, но не е най-ефикасен или най-здравословен. Изпаряването премахва вредния дим и използва билката по-ефикасно.
Целта на изпарителя е да освободи активните съставки, съдържащи се в етеричните масла на билката, без да се стига до горене. По този начин се запазват повече полезни вещества, които при традиционно горене се унищожават.
Изпарителите нагряват етеричните масла до температура под точката на горене, създавайки само пара, а не дим. Съществуват два основни подхода:
Ефективността зависи от типа на изпарителя. Кондукционните модели имат по-ограничен контрол на температурата и не нагряват равномерно, докато конвекционните предлагат прецизно регулиране и равномерно затопляне. При изпаряване се запазват повече активни съединения, тъй като не се излага на екстремна топлина, както при пушенето. Фактори, които влияят върху продуктивността, включват правилната температура, фино смилане на билката (не на прах), техника на вдишване и време на задържане на парата – колкото по-дълго остава в камерата, толкова повече активни вещества се кондензират върху стените и парата се отслабва.
Изпаряването е по-безопасно от пушенето, тъй като намалява дразненето на дихателните пътища и избягва токсините, съдържащи се в дима, включително канцерогенните полинуклеарни ароматни въглеводороди, които са главна причина за ракови заболявания, свързани с пушенето.