Травите съдържат етерични масла, в които се намират активните съставки, отговорни за техните полезни свойства. Например, в етеричното масло на пасифлора се съдържа хрисин, който придава успокояващ ефект. Растителните изпарители загряват тези масла до определена температура – различна за всяка трава – и ги превръщат във въздух, който се вдишва.
Конвекционният метод е по-напреднал и се използва в по-скъпите изпарители. Често има цифров термостат, позволяващ избор на температура. Топъл въздух преминава през растението, нагрявайки го равномерно. Това осигурява прецизен контрол, важен защото различните трави имат различни оптимални температури. Например, нискотемпературни трави като пасифлора и лавандула се изпаряват при около 150 °C, среднотемпературни – коприва и грейпфрут при 180 °C, а високотемпературни – джинджифил и женшен при 200 °C.
При кондукционния метод материалът е в пряк контакт с нагревател, обикновено от месинг или стъкло. Той се загрява, след което се поставя върху растението в чаша или пайп. Този метод е по-евтин и лесен за почистване, но отоплението е неравномерно, което намалява ефективността.
Начинът на вдишване влияе върху плътността на парата и ефекта. Дълги, бавни вдишвания позволяват по-малко топлина, тъй като растението е в контакт с топлината по-дълго. Кратки, силни задъханя изискват повече топлина. За по-силен ефект, вдишайте парата дълбоко в белите дробове и задръжте за няколко секунди преди да издишате.