Независимо дали добавяте стръкче към салатата табуле, размачквате листа за коктейла минт джулеп или за сутрешната си чаша чай, или просто украсявате купа пресни ягоди, пиперовата мента (Mentha x piperita) в многобройните си разновидности привнася живо зелено оцветяване и пикантен вкус във вашата кухня.
Родом от Средиземноморието, ментата се разпространява чрез подземни стъбла и е устойчива както на елени, така и на зайци. Агресивният ѝ начин на растеж и издръжливостта ѝ я правят инвазивна в много региони, затова изисква контрол при отглеждането.
Най-известната сред всички менти, пиперовата мента всъщност е хибрид между водната мента (Mentha aquatica) и джоджена (Mentha spicata). Въпреки че се разпространява агресивно чрез подземни коренища, растенията са естествено стерилни и цветовете не произвеждат семена. Тя вирее в климатични зони 3–7 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ и достига около 60 до 90 см на височина и ширина.
Сред ароматните сортове се открояват онези с много интензивен вкус и аромат, като шоколадовата мента (Mentha x piperita f. citrata „Chocolate“), портокаловата бергамотова мента (Mentha x piperita „Orange“) и одеколоновата мента (Mentha x piperita „Citrata“). Други сортове предлагат по-фини нюанси на вкуса, например грейпфрутовата мента (Mentha x piperita f. „Grapefruit“) и лаймовата мента (Mentha x piperita f. „Lime“).
Част от разновидностите се отличават с уникална декоративност – като пестролистния тип (Mentha x piperita vulgaris „Variegata“), чиито листа са нашарени в жълто и зелено. За да запази ярките си цветове, този сорт се нуждае от полусянка. Бонбоновата мента (Mentha x piperita) има тъмночервени стъбла и тъмнозелени листа, а черната мента (Mentha x piperita) се откроява с почти черни стъбла. Ароматите също варират значително – от лавандуловата мента (Mentha x piperita „Lavender“) до лимонената бергамотова мента (Mentha x piperita „Lemon“).
Пиперовата мента расте еднакво добре на пълно слънце и на полусянка, но се развива най-добре при редовно поливане веднъж седмично. Толерира различни типове почва, однако при недостиг на вода губи листата си и придобива рядък, небрежен вид.
За да предотвратите цъфтежа и образуването на семена, периодично прищипвайте върховете на растението. Препоръчително е да го засадите в контейнер или саксия, което ограничава неконтролираното му разпространение. В студените климати надземната част на ментата загива през зимата, но растението пониква отново с настъпването на пролетта.