Папагаловите лалета (Tulipa) са известни със своите ярки цветове и перести, почти пералени, цветове. Растението достига 30‑70 см височина и се засажда на дълбочина минимум 15 см. Съществуват хиляди сортове, но повечето са рядко срещани. Поради наследяване от различни мутации, техният цъфтеж се проточва до късна пролет. Всеки сорт получава име според характерния си цвят.
Ярко прасковено с розови иивови ивици, а също така и нотки на слонова кост. Този топъл цвят внася уют в студени или мрачни дни.
Вероятно най‑впечатляващият сорт – лилаво‑черни листенца с ръбести, дълбоки пера. Идеален за свежи аранжировки.
Маврово‑сините „перчета“ се издигат над изящен зелен стъбъл, създавайки елегантен контраст. Чудесен избор за комбинация с черния папагал.
Наситено червени листенца, които могат да се мерят с най‑ярките рози. Въпреки популярността си, частите на растението са силно токсични при поглъщане и могат да предизвикат кожен раздразнение.
Контраст от ярко червено и кремаво бяло. За максимален ефект се засажда в големи количества на малка площ, за да подчертае цветовата игра.
Ярко розово с зелени и бели ивици. Този сорт цъфти късно и е идеален за удължаване на пролетния сезон.
Получава името си от жълто‑червените листенца, известен също като „Тексасско пламъче“. Придава огнено настроение на градината.
Със своя живо оранжев цвят е перфектен за есенно централно място, особено в комбинация с Flaming Parrot или други есенни нюанси.
Огнено червено с нюанси на зелено и жълто. Засаждането му в градината добавя екзотичен, лъчезарен акцент.