Както при другите растения, корените на лозата осигуряват стабилност, вода, хранителни вещества и хормони. Според Едуард У. Хелман от Тексаския университет A&M, зрялата лоза има обширна коренова система – дървесна рамка от първите корени, от които се развиват постоянни корени, разклоняващи се хоризонтално и вертикално. Тези корени образуват множество странични клонки, които от своя страна създават още по‑малки странични корени. Така се увеличава площта от почва, достъпна за нуждите на лозата.
Според Texas Winegrape Network препоръчителната дълбочина на почвата за лозя е минимум 30‑40 инча (около 75‑100 см). Плитките почви ограничават развитието на корените, водещо до по‑малки лозови растения и по‑голяма чувствителност към промени във влажността. След засаждане лозата трябва леко да се натисне надолу, за да се запазят корените насочени към дъното. Ако корените са навити или сбити, те могат да се обвиват един около друг и в крайна сметка да убият лозата.
Повечето нови лозови растения се размножават чрез графтиране – съединяване на избран сорт с подходяща подложка, което осигурява устойчивост към определени болести.