Мускадинови лози: пълен наръчник за отглеждане в южните райони

Гроздето, естествено разпространено в южните части на САЩ, дължи необичайното си име на ранните колониални заселници. Те го наричат „мускадини“ (Vitis rotundifolia) поради мускусния му аромат и вкус, които им напомнят за познатото френско вино мускат, получавано от грозде мускат. Въпреки че мускадините споделят общ произход на названието с една френска лоза, останалите им характеристики се различават коренно.

Какво отличава мускадините

Мускадиновото грозде изглежда различно от гроздето в супермаркетите, известно още като китково или трапезно грозде. То расте в рехави съцветия, вместо във висящи китки, като плодовете узряват поотделно, а не едновременно. Макар че мускадините виреят в зоните на устойчивост на USDA 7 и по-топлите, те са особено добре приспособени към високата температура и влажност, характерни за Юга. Обвивката на мускадините е по-дебела от тази на китковото грозде и често се изхвърля, вместо да се консумира заедно със сладката плът.

Поливане и торене

Мускадините се развиват отлично, когато през активния вегетационен период получават около 25 мм дъжд седмично – количество, което обикновено навлажнява почвата до дълбочина 30 см. Ако в рамките на две последователни седмици валежите не осигурят това количество, лозите се нуждаят от допълнително поливане.

През първите две години след засаждането цветчетата трябва да се отстраняват, за да може лозата да се укрепи добре. Веднага след засаждането около 200 г тор 10-10-10, разпределени в кръг с диаметър 60 см около всяка лоза, стимулират здравословния растеж. След това през края на май и началото на юли се прилагат по около 60 г амониев нитрат. През втората година дозите се удвояват при същите срокове. На третата година всяка лоза получава около 1 кг тор 10-10-10, разпределен в кръг с диаметър приблизително 2 м през март, с повторение през май. За вече установените лози е достатъчно ежегодно торене с 1,5–2,5 кг 10-10-10 през март и около 225 г амониев нитрат през май.

Слънце, почва и опора

Лозите дават най-добри резултати на пълно слънце, като редовете е добре да са ориентирани в посока север–юг. Добре дренираната почва е от съществено значение за здравето на корените на мускадина, които могат да загинат при преовлажняване. Оптималният pH на почвата за мускадини е между 5,5 и 6,5. Мускадиновите лози са изключително продуктивни и се нуждаят от солидна опора. Може да се изгради пергола от система с един или два телени реда, опънати между здрави колове с височина 1,5–1,8 м, като двата тена се поставят на разстояние 1,2 м един от друг.

Цъфтеж и плододаване

Мускадините произвеждат над четири пъти повече плодове от китковите лози – типично около 16 кг грозде на лоза, срещу едва 3,5 кг при европейските им родственици. За максимален добив мускадините се нуждаят от успешно опрашване и обилно залагане на плодовете. Лозите могат да бъдат двуполови (самоплодни), тоест с мъжки и женски цветове на едно растение, или да носят само женски цветове. Ако засадите сортове само с женски цветове, като „Блек Бюти“ (Black Beauty) или „Скарлет“ (Scarlet), наблизо трябва да има опрашител, например „Карлос“ (Carlos) или „Тара“ (Tara), за да се гарантира реколта.

Вредители и болести

Благодарение на силната си устойчивост към неприятели и болести мускадините често се отглеждат биологично или с минимална химична намеса. Макар че не виреят добре в средиземноморски климат, европейските лози често се присаждат върху подложки от мускадини, което създава по-здрави растения, по-добре устояващи на болести и вредители. Болестта на Пиърс, филоксерата и нематодите поразяват другите видове грозде, но мускадините са практически имунизирани срещу тяхното вредно влияние. Когато все пак възникне проблем, виновник обикновено е гъбен патоген. За борба с гъбни заболявания като горчиво гниене (Melanconium fuligineum) и ъглово листно петно (Mycosphaerella angulata), консултантската служба на щатския университет в Мисисипи препоръчва използване на превантивни фунгициди.