Какво убива кактусите? Най-честите грешки при отглеждането

Кактусите далеч не са скучни пустинни растения – те се срещат в разнообразни форми и цветове, а някои видове дори цъфтят с изключително красиви цветове. Това са стайни растения с минимална поддръжка, които е трудно да се погубят. Някои разновидности прекрасно се развиват на закрито в топли помещения, стига да получават достатъчно слънце и да са засадени в добре дренирана почва.

Семейството на кактусите (Cactaceae), обхващащо около 2000 многогодишни вида, е една от най-специализираните групи в растителното царство. Всички те са сочни растения, складиращи вода в своите тъкани, което им позволява да оцеляват при продължителни периоди на суша. И все пак, въпреки своята издръжливост, кактусите могат да загинат – обикновено по вина на няколко типични грешки.

Прекомерно поливане

Най-честата причина за гибелта на тези водоскладиращи сукуленти е прекаленото поливане. Колежът по земеделски и животински науки на Университета на Аризона препоръчва поливане на интервали от 10 до 14 дни през летния сезон. Кактусите, отглеждани в глинести почви, може да се нуждаят от по-рядко поливане, докато тези в песъчливи почви – от по-често. В региони със студени зими Университетът на Върмонт съветва почвата да се остави да изсъхне напълно на дълбочина 5–8 см, преди да се полива отново, както и да се избягва поливане в облачни дни. Поливайте само толкова, колкото да навлажните почвата около корените.

Стайните кактуси трябва да се засаждат в бързо дрениращи почвени смеси, специално обозначени за кактуси и сукуленти. Песъчливата смес помага за предотвратяване на кореново гниене – едно от най-сериозните заболявания за тези растения. Саксиите задължително трябва да имат дренажни отвори. За кактусите на открито специалистите от Университета на Аризона препоръчват добавяне на до 25% пемза в почвата за осигуряване на добро дрениране, а песъчливите почви да се обогатяват с добре разложен компост или торфен мъх.

Мраз и ниски температури

Произхождащи от Американския континент, кактусите растат най-обилно в топлите югозападни части на САЩ и в Мексико. Краткотраен мраз от няколко часа може да повреди растението, но то обикновено успява да се възстанови. Интересен факт е, че при настъпването на застудяване кактусите сами се обезводняват, което предпазва клетките им от спукване при замръзване. Продължителните мразове или екстремно ниските температури обаче могат да ги убият окончателно.

Различните видове имат различни температурни изисквания, затова всеки производител трябва да ги познава. Стайните растения и тези в контейнери е добре да се прибират на закрито при застудяване. За студочувствителните видове на открито Университетът на Аризона препоръчва засаждане на място, което през нощта получава излъчена топлина от близка стена или тераса. При слаб мраз растението може да се покрие с памучна платнина. Избягвайте пластмасови покривала – те провеждат студа директно до растението и правят повече вреда, отколкото полза.

Грешна дълбочина на засаждане

Кактусите имат плитка коренова система и трябва да се засаждат плитко – в неголеми и неглубоки контейнери. При неправилна дълбочина на засаждане корените могат да се преовлажнят и загният, което води до гибел на растението. Това важи и за кактусите на открито. Класически пример е сагуарото – колонновиден кактус, една от най-познатите разновидности, който задължително трябва да има цялата си зелена стъблова тъкан над повърхността на земята.

Болести и вредители

Въпреки че всяко пренебрегнато неблагоприятно условие може да доведе до гибел на растението, много малко насекоми и болести могат сериозно да навредят на здрав кактус. Стайните кактуси биват атакувани от листни въшки, паякови акари и брашнести червеи. Леките зарази се контролират лесно – вредителите могат да се премахнат на ръка или да се отмият със силна струя вода. При нужда се използват инсектицидни спрейове или инсектицидни сапуни за кактуси, налични в градинските центрове.

Кактусите на открито могат да се заразят с различни гъбични заболявания, които обикновено се предотвратяват чрез правилно засаждане и умерено поливане. В повечето случаи премахването на заразените части или обработката с фунгицид елиминира проблема. При бактериалната некроза на сагуаро лечението включва отстраняване на инфектираните тъкани, а в напреднали стадии растението трябва да се премахне, за да не се разпространи болестта. Сред вредителите на открито са кактусовият дългонос и щитовките, които обикновено се отстраняват на ръка или със силна струя вода.