Гражданите можеха да закупят тези облигации директно от правителството на САЩ, чрез банка или посредник‑брокер. Облигацията им позволяваше да направят предварително плащане на очакваните данъци върху наследството.
Ако притежателят умре преди падежа, облигацията се изплаща на номинална стойност и може да се използва за покриване на федералните данъци върху наследството.
Името “Flower Bond” идва от метафората, че облигацията „цъфти“ при падеж – тогава изплаща пълната сума, необходима за данъците.
Обикновено облигациите се издаваха на стойности от 500 до 1 000 000 долара. За да покрият оценен данък, инвеститорът трябваше да закупи достатъчно облигации, например ако данъкът е 10 200 $, а най‑малкият номинал е 500 $, може да се купи 20 облигации на стойност 10 000 $, а останалата сума се заплаща по друг начин.
Съединените щати спряха издаването на “Flower Bonds” през 70‑те години, а последните закупени облигации достигнаха падеж през 90‑те.