Частите на тексаската синя лупина (Bluebonnet)

Известни като официалното цвете на щата Тексас, тексаските сини лупини (Lupinus texensis) са едногодишни пролетни диворастящи цветя от семейство Бобови (Fabaceae). Те растат обилно по полетата и крайпътните площи в целия щат, покривайки земята с наситен син цвят през пролетта. За да се развиват добре, растенията се нуждаят от добре дренирана почва. Сините и белите цветчета са разположени гъсто по шиповидни цветни стъбла, които се издигат от листна розетка. Цъфтежът продължава от март до май.

Цветове

Цветовете на лупината наподобяват по форма тези на ароматния грах, но са много по-малки. Всеки цвят има горно знаменце (банер), две странични криловидни листчета и централен кил, образуван от два сраснали листчета, които ограждат репродуктивните органи на цвета. Народното име „bluebonnet“ (синя шапчица) идва от приликата на цвета със старомодна слънцезащитна шапчица.

Цветовете на тексаската лупина са наситено синьо-лилави с бяло петно в основата на знаменцето. Съществуват и сортове с бели, лавандулови, бордо и розови цветове. Пъпките на върха на стъблото са бели. Впечатляващият визуален ефект се дължи на масовото разположение на малките цветчета — до 50 на едно стъбло — както и на огромния брой растения, растящи близо едно до друго.

Плодове и семена

След опрашването на цвета започва образуването на шушулката. Първоначално тя е малка сивозелена структура в средата на увехналото цвете. В процеса на растеж придобива формата на изправена грахова шушулка, става матово зелена, а после покафенява, докато изсъхне и втвърдее около узряващите семена. На всяко цветно стъбло се развиват по няколко шушулки.

Когато узреят, шушулките се напукват по ръбовете и се извиват назад, изхвърляйки семената на известно разстояние от майчиното растение. Плоските, кръговати семена имат твърда, частично шарена обвивка в кафяви оттенъци, която съдържа вещества, потискащи покълването. За да покълнат семената, обвивката трябва да бъде омекотена, така че водата да проникне вътре — този процес се нарича скарификация. Можете да разтриете семената върху шкурка или да ги зальете с кипнала вода, да оставите тенджерата на печката изключена и да ги накиснете за една нощ. Семената на лупината могат да останат в латентно състояние в почвата с години, чакайки подходящите условия за покълване.

Листа и стъбло

Листата на лупината обикновено се състоят от пет ланцетни, светлозелени листчета, свързани в основите си и наподобяващи разперени пръсти на ръка. Долните листа са най-големи, а размерът им намалява към цветното стъбло. Цветоносното стъбло се издига от центъра на растението и достига височина от 30 до 60 см. Размерът на растението зависи от условията на отглеждане през конкретната година — годините с обилни есенни и зимни валежи дават по-едри екземпляри. Животът на лупината е кратък: от есента на една година до май или юни на следващата.

Корени

Когато семето покълне, една част от зародиша расте нагоре — така нареченият хипокотил, който дава начало на стъблата, листата и цветовете. Другата част расте надолу — коренчето (радикула), от което се развива кореновата система. Тексаската лупина има главен корен и разклонени странични корени, израстващи от него. Главният корен закотвя здраво растението в почвата, а страничните поглъщат вода и хранителни вещества.

Ако изтръгнете растение от земята, по корените му може да забележите закръглени подутини. Това са грудкови възли, обитавани от азотфиксиращи бактерии от рода Rhizobium, които преобразуват атмосферния азот в форма, достъпна за растението. Благодарение на тази симбиоза лупината обогатява почвата с азот, което я прави ценна и за околната растителност.