Части на цветето и техните функции

Главата на цветето – тоест самият цвят – обикновено е най-привлекателната и ефектна част от цъфтящото растение. Цветето се състои от няколко различни части, повечето от които са разделени на мъжки (тичинки) и женски (плодник). Всяка от тези части изпълнява строго специфична функция, необходима за живота и размножаването на растението.

Чашелистче

Чашелистчето е най-външната част на цветето. То представлява зеленият листовиден покрив, който обгръща и защитава цветното пъпче по време на неговото развитие. Когато цветето се разтвори, чашелистчетата се огъват назад и позволяват на цвета да излезе на показ.

Венчелистчета

Венчелистчетата са най-забележителната особеност на всяко цвете. Те са ярко оцветени и се срещат в разнообразни форми и текстури. Макар че хората се възхищават на тяхната красота, истинската им роля е да служат като примамка – привличат насекоми и други организми, които опрашват растението.

Тичинка

Тичинката е мъжката част на цветето и се състои от два елемента: прахник и нишка. Прашникът съдържа цветния прашец, който се намира в малки торбички и се отделя, когато насекоми или животни минат по него. Прашецът опложда женските части на същото цвете или на друго цвете от същия вид. Нишката е тънкото стъбленце, върху което се намира прахникът.

Плодник

Плодникът, понякога наричан още карпела, е женската част на цветето и включва четири компонента: близалце, стълбче, завръз и семепочка. Близалцето обикновено се намира в центъра на цвета и е покрито с лепкаво вещество, към което лесно се прилепва прашецът. Стълбчето е дръжката, която поддържа близалцето – то го извдига нагоре и встрани от завръза, за да предпази яйцеклетките от нежелано замърсяване с чужд прашец. Завръзът обикновено се разполага в основата на цвета и именно той се превръща в плод след успешно опрашване. Семепочката играе ролята, аналогична на яйцеклетката при животните. След оплождането тя се развива в семе, което дава начало на нови растения от същия вид.