Видове черешови дървета и тяхното приложение в озеленяването

Черешовите дървета принадлежат към семейство Розоцветни и род Prunus. В Северна Америка растат няколко диворастящи вида, сред които и черната череша (Prunus serotina). Видовете, подходящи като декоративни растения в озеленяването, обаче са предимно с чужд произход – основно от азиатските страни. Тези череши образуват красиви пролетни цветове и ядливи плодове, а притежават и други качества, които значително повишават тяхната стойност при озеленяване.

Основни видове

Сред местните североамерикански видове черешови дървета са вирджинската череша (Prunus virginiana), черната череша (Prunus serotina), пенсилванската череша (Prunus pensylvanica) и каролинската лавровишня (Prunus caroliniana).

Към чуждите видове спадат алычата (Prunus cerasifera), черешата на Сарджент (Prunus sargentii), японската череша (Prunus serrulata), птичата череша (Prunus padus), манджурската череша (Prunus maackii) и хиганската череша (Prunus subhirtella).

Зони на отглеждане

Най-студоустойчивият вид е вирджинската череша, която успешно расте във втора климатична зона по класификацията USDA на Министерството на земеделието на САЩ. Други видове с известна толерантност към суровите зимни условия са различните форми на птичата череша, както и черната череша – тези дървета издържат до трета зона.

Черешовите дървета обикновено се чувстват зле в най-топлите USDA зони, но алычата, черната череша и хиганската череша могат да понесат условията в осма зона.

Размери на черешовите дървета

Черната череша може да достигне внушителни размери – в диво състояние отделни екземпляри наближават 24 метра височина. Вирджинската череша остава сравнително малка – някои разновидности не превишават размера на храст, а други достигат между 6 и 9 метра.

Чуждите видове и техните култивари предлагат по-добра управляемост по отношение на големината. Черешата на Сарджент при изходния вид достига около 12 метра, но някои култивари са значително по-компактни. Сортът „Columnaris“ има тесен, колоновиден силует и расте до 9 метра. Много близкият до него сорт Rancho е още по-тесен – ширината му рядко надхвърля 3 метра. Алычата достига около 8,5 метра, докато Snofozam представлява плачещ култивар на хиганската череша, висок едва около 2,5 метра.

Декоративни качества

Едно от главните достойнства на черешовите дървета за озеленителите са ароматните цветове, които се появяват през пролетта. Черешата на Сарджент например разцъфва през май с ефектни розови цветове. Много видове се отличават и с декоративна есенна листна маса – пенсилванската череша и вирджинската череша придобиват яркочервени и оранжеви тонове през есента. Вкусът на плодовете варира у различните видове, но почти всички те привличат птици и друга полезна дива фауна в градината.

Употреба в озеленяването

Местните видове черешови дървета са идеални за натурализирани терени и горски градини. По-дребните чужди видове изпълняват други функции – използват се за създаване на дървесни групи, които впечатляват със своя пролетен цъфтеж и есенни багри.

Редове от череши оформят буферни ленти, очертават граници на имоти и служат като улични насаждения или акценти върху тревни площи. Отделно цъфтящо черешово дърво може да бъде впечатляващ солитер, който привлича вниманието и подчертава конкретна част от градината.