Дивите ябълкови дървета в Северна Америка: видове, особености и значение

Различни видове диви ябълкови дървета растат на много места из Северна Америка. Всички те принадлежат към семейство Розови (Rosaceae) и се характеризират с нисък ръст, назъбени листа, ароматни цветове и по-дребни плодове от тези на култивираните ябълки, отбелязва справочникът „Trees of North America“. Освен декоративна стойност, дивите ябълки представляват ценен източник на храна за дивата фауна в районите, където виреят.

Видове и географско разпространение

Южна дива ябълка (Malus angustifolia) – среща се от Вирджиния през северните части на Флорида чак до източен Тексас и Арканзас на запад.

Прерийна дива ябълка (Malus ioensis) – естествено разпространена в по-голямата част от Средния Запад: от Индиана и Илинойс на север до южна Минесота и Уисконсин, а на юг – до щати като Луизиана и Тексас.

Сладка дива ябълка (Malus coronaria) – расте от Ню Йорк и Пенсилвания на юг до северна Джорджия и на запад до Мисури.

Тихоокеанска дива ябълка (Malus fusca) – характерна за Тихоокеанския северозапад, от Северна Калифорния до южна Аляска.

Размери

Най-едрият представител е тихоокеанската дива ябълка, която обаче достига максимално около 12 метра височина. Прерийната дива ябълка нараства до приблизително 10–11 м, а сладката – до не повече от 9 м. Южната дива ябълка също обикновено не надхвърля тази височина. Стволовете дори на най-големите екземпляри рядко имат диаметър над около 30 см.

За нормално развитие и плододаване дивите ябълкови дървета се нуждаят от пълно слънчево осветление. Отглежданите на сянка придобиват „издънчав“, разхвърлян външен вид, посочват специалистите от Центъра за диви цветя „Лейди Бърд Джонсън“.

Характерни особености

Клоните на дивите ябълки изглеждат снабдени с тръни, но всъщност става дума за подобни на шипчета къси израствания по клонките, а не за истински тръни. Листата са зелени, подредени последователно по клонките и с ясно изразени назъбвания по ръбовете. При прерийната и тихоокеанската дива ябълка те са по-дълги – достигат около 10 см, докато при сладката и южната разновидност са около 5–6 см. Плодовете са дребни – обикновено с размер под 4 см.

Значение за дивата природа

Гъстите храсти, които образуват тези дървета, служат на много животни – птиците строят в тях гнездата си и намират убежище. Дребните ябълки са важна част от менюто както на птиците, така и на бозайниците.

Според полевия справочник на National Audubon Society за дърветата в Източния регион вирджинските пъдпъдъци и фазаните се хранят с плодовете на прерийната дива ябълка. В целия си ареал южната дива ябълка привлича катерици, лисици, ракуни, елени и диви индианки. Сред птиците, които включват тихоокеанската дива ябълка в диетата си, са тетревите, копринарките, towhee овесарките и сокоядните кълвачи.