Зони на отглеждане на японската слива (локват)

Със своите жълти, крушовидни плодове, покрити с фина власинка, японската слива (Eriobotrya japonica), известна още като локват, е истинска украса за всяка градина. Дървото предлага вкусни зимни плодове, едри листа с дължина около 30 см и нежни кремавобяли цветове, които оживяват ландшафта в студените месеци. Идеалните зони за неговото отглеждане са основно в по-топлите райони и до голяма степен зависят от това дали целим дървото да дава плод.

Зони на устойчивост

Японската слива процъфтява в зоните 8a до 11 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) – области, обхващащи тропически и субтропични региони, както и повечето крайбрежни зони в по-топлите щати. В България подобни условия се срещат по Черноморското крайбрежие и в най-южните части на страната. Дървото може да расте и в по-хладни райони, но там плодовете рядко завързват. Отглеждането не е препоръчително и в райони с изключително влажна почва, каквато е например мочурливата местност около Ню Орлиънс – постоянното преовлажняване уврежда кореновата система.

Зони за плодоносене

Идеалната зона за отглеждане на тази представителка на семейство Розови (Rosaceae) зависи от целите на градинаря. Възрастните екземпляри издържат на температури до около минус 12°C, но цветята и плодовете загиват веднага щом термометърът падне под минус 3°C. В южните ширини японската слива цъфти в края на есента или началото на зимата, а плодовете узряват постепенно през зимните месеци – затова за богата реколта е необходим район с мека зима без силни застудявания по време на цъфтежа.

Височина

Дори в топли щати като Тексас и Флорида идеалното плодоносене се наблюдава единствено в най-южните им зони. Родом от Китай, локватът е вечнозелено дърво, което се развива най-добре на място с полусянка. При такива условия достига височина между 7,5 и 9 метра. Когато е засадено на пълно слънце, растежът му се забавя и максималната височина е около 4,5 метра.

Почва

Подходящата зона за отглеждане зависи и от почвените условия. Японската слива изисква добре дренирана почва с високо рН. Дървото толерира глинеста почва, но само ако е засадено на лек наклон, който позволява водата да се оттича свободно от корените. Локватът понася случаите на засушаване, но обикновено живее максимум 20 до 30 години. Поради тази причина не бива да се разглежда като трайна, постоянна част от ландшафта, а по-скоро като дълготрайно, но временно акцентно растение.