Цукровият бор (Pinus lambertiana) – най-високият бор в САЩ

Цукровият бор (Pinus lambertiana) е признат за най-високия вид бор в Съединените щати. Това е изключително дълговечно дърво, което може да живее до 500 години. Една от най-характерните му белези са дългите и тесни шишарки, които се развиват по най-горните клони – това е и един от най-лесните начини за разпознаване на вида. Името „цукров“ идва от сладката смола на дървото, която коренното население традиционно използва като естествен подсладител. Видът се среща само в няколко западни района на Северна Америка, а дървесината му се цени високо.

Размери

Цукровият бор може да надхвърли 200 фута (около 61 метра) на височина. По обем на дървесина той отстъпва само на гигантската секвоя, а диаметърът на ствола може да достигне повече от 10 фута (над 3 метра).

Шотландският ботаник Дейвид Дъглас е първият, който описва вида. Той измерва впечатляващ екземпляр с обиколка на ствола 57 фута (около 17 метра) и височина 134 фута (около 41 метра). Дори узрелите шишарки са огромни – достигат 18–24 инча (45–60 см) на дължина при едва 4–6 инча (10–15 см) диаметър, което ги прави най-дългите шишарки сред всички видове борове в света.

Разпространение

Тези гигантски дървета растат само в Орегон, Калифорния и северозападно Мексико. Над 80% от всички цукрови борове се намират в Калифорния, предимно в масива Сиера Невада. По-малки популации виреят в крайбрежната планинска верига на Северна Калифорния и Южен Орегон, а дърветата растат обилно и в Каскадните планини на Орегон.

В Мексико видът се среща единствено в планинската верига Сиера Сан Педро Мартир в Долна Калифорния, южно от град Енсенада. Цукровият бор предпочита места с хладни, влажни зими и топли лета и може да расте на широк диапазон от надморски височини – от около 335 метра (1 100 фута) в Каскадните планини на Орегон до приблизително 3 050 метра (10 000 фута) в планините Сан Бернардино в Южна Калифорния.

Употреба на дървесината

Дървесината на цукровия бор има множество приложения. Тя е мека, дъските рядко се деформират, а текстурата ѝ е равномерна. Почти няма вкус и мирис, което я прави идеална за изработване на дървени кутии за съхранение на храни като кафе, зърнени храни и ядки, както и за опаковане на прясно набрана продукция.

Освен това дървесината се използва за подови настилки, рамки за врати и прозорци, както и за пиано клавиши и органни тръби – приложения, които изискват материал, устойчив на деформация и огъване. Впечатляващите на вид шишарки също са любими на занаятчии и декоратори.

Заплахи за вида

Цукровият бор лесно съжителства с други растителни видове, но е сериозно застрашен от болести и паразити. Гъбната инфекция бяла борова ръжда (white pine blister rust) пречи на младите дървета да растат и в крайна сметка ги убива. Паразитът джудже имел (dwarf mistletoe) атакува дърветата, силно намалява размера им, отслабва ги и ги прави уязвими към нападения от корояди.

Друг неприятел е бръмбарът на шишарките на цукровия бор, който може да унищожи значителна част от семената – добивът понякога намалява с до 75%. Заради тези заплахи опазването на вида е важно приоритетно направление в горското стопанство на западните щати на САЩ.