Темпове на растеж на дървото церцис: годишен прираст, живот и зимоустойчивост

Източният церцис, известен още като „дърво на Юда“, е родом от Северна Америка, макар че има близки видове и в Азия, и в Европа. Испанските изследователи на Новия свят пръви забелязват приликата му с дърветата от Средиземноморския регион. Това дърво е било сред любимите на Джордж Вашингтон, който сам го е отглеждал в собствените си градини.

Годишен прираст

Дървото церцис (Cercis canadensis) се характеризира със среден темп на растеж, което според фондацията Arbor Day означава прираст между 33 и 61 см годишно. В зряла възраст то достига приблизителна височина от 6 до 9 метра, с разперена корона от 7,5 до 10,5 метра. С времето церцисът придобива разлята, закръглена форма. През април клоните му се покриват с розови цветове, а червено-лилавите млади листа постепенно потъмняват до наситено зелено и накрая пожълтяват през есента.

Продължителност на живота

През първите пет или шест години от живота си церцисът обикновено пораства с 2 до 3 метра. Дървото обаче е относително краткотрайно — често загива около 20-годишна възраст. Най-бързо расте и най-дълго живее на влажни, но добре дренирани места, тъй като не понася застояла вода. Вирее успешно както в кисели, така и в алкални почви и се развива добре на пълно слънце, макар че леката частична сянка му допада.

Зимоустойчивост

Най-добрият темп на растеж церцисът показва в климатичните зони 4 до 9 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ — област, обхващаща почти цялата страна, с изключение на най-южните части на Флорида и Тексас. Церцисът е официалното щатско дърво на Оклахома. Плододаването му се изразява в кафяви или черни шушулки със семена с дължина около 5–7,5 см, които птиците с удоволствие похапват през зимните месеци.

Важни съображения при отглеждане

Понеже церцисът расте върху много обширна територия, екземпляри, засадени от семена извън естествения им географски район, могат да развият по-бавен растеж. Например дърво, посадено на юг от семена, събрани в северен климат, може да не понесе екстремните жеги — и обратно. Затова е важно винаги да използвате семена от собствения си регион. Освен това трябва да се знае, че пресадените дървета трудно оцеляват, ако кореновата им система вече е напълно развита, затова пресаждането е препоръчително да се прави в ранна възраст.