Структура на гъбите за баня: морски гъби и луфа

Гъбите за баня са сред най-древните животни на Земята — те съществуват от около 600 милиона години. Срещат се както в солена, така и в сладка вода, макар че в моретата са значително по-разпространени. Морските гъби обаче не са единственият организъм, използван като принадлежност за баня — за тази цел често се събира и скелетът на растението луфа.

Морски гъби

Морските гъби са приседнали организми — те не се движат, а растат на едно и също място през целия си живот. Те се хранят чрез филтриране: поемат вода, задържат хранителните вещества, от които се нуждаят, и я изхвърлят обратно. Изключително при гъбите е, че те могат да се възстановят само от няколко клетки. От общо четирите класа гъби повечето бански принадлежат към клас Demospongiae (Демоспонгии).

Структура на морската гъба

В долната част на скелета на гъбата се намират микроскопични пори, наречени остии. Те са покрити с камшиковидни нишки, които насочват водата през стотици канали и каналчета. Докато водата протича през тези проходи, специализирани клетки отделят хранителните вещества, а нишките я извеждат навън през по-големите пори, наречени оскули. Скелетът на гъбите за баня е изграден основно от колаген — същият материал, който образува косата и ноктите у човека.

Гъба от луфа

Луфата обикновено е много по-твърда от морската гъба и всъщност представлява скелет на тиквено растение, родствено на тиквите, тиквичките и други бостанови култури. Лозите му са мощни и достигат до около 4,5 метра дължина, а растението се нуждае от дълъг и горещ вегетационен сезон, за да даде зрели плодове. Младите, незрели плодове са годни за консумация и имат мек вкус, наподобяващ този на тиквичката.

Обработка на гъбата луфа

Твърдата, влакнеста тъкан на луфата обикновено е по-отворена от тази на морската гъба и не е толкова мека. Поради това гъбите луфа често се използват за пилинг — те помагат за отстраняването на старата кожа. Скелетът на луфата запазва качествата си най-добре, когато плодовете узреят напълно на лозата. Зрялостта настъпва, когато кората изсъхне, а дръжките пожълтеят — по това време плодовете обикновено достигат около 60 см дължина. Узрелите плодове се накисват във вода, докато кората започне лесно да се отделя. След това се почистват от семената и целулозата и се оставят да изсъхнат напълно.