Рисуването с шаблони (стенсил), според servicemagic.com, се определя като „метод за нанасяне на дизайн чрез разпределяне на боя с четка или гъба през изрязано покривало, поставено върху повърхността“. Историята на това изкуство е древна – може да се твърди, че тя започва от времето, когато нашите предци напуснаха откритото пространство в полза на относителния комфорт на пещерите. Изправени пред голи стени, те търсеха начин да увековечат живота си за себе си и за своите деца. С течение на времето орнаментите ставаха все по-изтънчени, а техниката на стенсила се развиваше съответно. Днес тя продължава да е популярна, като старинни и съвременни мотиви процъфтяват едновременно.
Примери за най-ранните шаблони все още оцеляват в пещери на Фиджи, датиращи отпреди 30 000 до 9 000 г. пр.н.е. Тези палеолитни творения са били създавани чрез пробиване на дупки в листа на банан и бамбук, през които е пропускана растителна боя. Смята се, че ескимосите от Бафиновите острови са практикували подобна техника със сушена тюленова кожа, но от тези ранни образци не е оцеляло нищо.
Египтяните използвали шаблони, за да украсяват гробниците си. Процесът на създаването им бил изключително сложен: първо художник рисувал йероглифи и орнаменти върху стените на гробницата, след което втори майстор издълбавал рисунката с длето. Накрая трети майстор запълвал вдлъбнатината със штукатура и я оцветявал в ярки основни цветове.
Гърците и римляните също прибягвали до тази техника, макар че при римляните употребата ѝ била може би по-практическа. Гърците използвали шаблоните за очертаване на мозайки, а римляните – за изработване на знаци и надписи. И двете велики цивилизации обаче се служели с тях при създаването на мозайки.
Първоначално в Япония и Китай шаблоните служели за украсяване на платове, а между 500 и 600 г. сл.н.е. с тях започнали да „масово произвеждат“ изображения на Буда. Катадзоме – форма на обратен стенсил – било усъвършенствано от японците и приложено при декорирането на коприна. Те развили и метод за едновременното изрязване на няколко шаблона чрез подреждане на пластове черничева кора и издълбаването им с остър нож. Китайците, благодарение на изобретяването на хартията около 200 г. сл.н.е., създали хартиени шаблони, които използвали за бродерийни модели, украса на платове и порцелан. Японците дори постигали с шаблоните ефект, наподобяващ ситопечат.
Изкуството на стенсила стигнало до Близкия изток и Турция по търговските пътища от Азия. През Средновековието то се разпространило още по-далеч из Европа благодарение на Кръстоносните походи, където започнало да се появява по стените на църкви и катедрали, както и в илюстрованите ръкописи.
През XVII век рисуването с шаблони придобило огромна популярност във Франция, където се използвало за украсяване на картички. Следвала и употребата на шаблони за производство на тапети, но тъй като тапетите били изработвани от квадратни секции, събирани една до друга, шарките не винаги се получавали равномерни.
Когато първите колонисти потеглили към Америка, те донесли със себе си изкуството на стенсила. Шаблоните заместили тапетите, тъй като колонистите не могли да си ги позволят финансово. Те ги използвали не само за украса на стените, но и на подове и мебели. В края на XIX и началото на XX век стенсилът преживял истинско възраждане по време на движението „Изкуства и занаяти“, което проповядваше ръчното майсторство срещу индустриалното производство.
В наши дни рисуването с шаблони е достъпно и любимо занимание както за професионалисти, така и за аматьори. От декорация на стени и мебели до графика и улично изкуство, техниката продължава да се развива, съчетавайки хилядолетна традиция със съвременни материали и дизайн.