Ленивата Сюзан (на английски Lazy Susan) е кръгъл въртящ се поднос, който се поставя на маса или в кухненски шкафове. Тя може да има една или повече платформи и рафтове. Най-често ленивата Сюзан се използва при сервиране на храна, като въртящата се основа улеснява достъпа до ястията и предпазва мебелите от излишно износване. Подносът може да бъде изработен от различни материали – от дърво до пластмаса, с прост или декоративен дизайн.
Първите лениви Сюзани навлизат в употреба през XVIII век. От тогава насам те са използвани в домакинства и ресторанти по целия свят. Макар че точният създател на това изобретение не е документиран, много хора смятат, че негов изобретател е Томас Джеферсън.
До началото на XX век ленивата Сюзан няма официално название. Името „Lazy Susan“ за пръв път се появява в реклама във списание Vanity Fair през 1917 г., където предметът е описан като „Въртящ се сервизен поднос или ленива Сюзан“.
Преди 1917 г. този поднос често е наричан „dumbwaiter“. Днес обаче с този термин се обозначават малки асансьори, които пренасят храна между етажите. Интересното е, че ленивата Сюзан понякога бива наричана и „Crazy Adams“.
Името „Lazy Susan“ се използва за сервиращото устройство още много преди да стане официално през 1917 г. Истинският произход на името остава неясен. Едно от предположенията е, че то идва от прислужниците през XVIII век, които често са били наричани Сюзан. Според друга версия името е свързано със Сюзън Б. Антъни – пионерка в борбата за правата на жените. Критиците ѝ често я определяли като „мързелива“, а нейните текстове ги наричали подигравателно „Lazy Susans“.
По време на хранене ленивата Сюзан служи за поставяне на различни ястия, а въртящата се основа дава лесен достъп до храната за всеки гост. Освен това подносът може да се използва за подреждане на подправки и сосове в кухненските шкафове. Там неговият въртящ се дизайн осигурява удобен достъп до предметите, които иначе би трябвало да се издърпват от задната част на шкафа.