История на персийските килими: от номадски племена до световно изкуство

Персийските килими имат богата и многовековна история. Тези ръчно тъкани килими произхождат от територията на днешен Иран. Още около V век пр.н.е. първите майстори от номадските племена са възлели килимите на ръка — почти по същия начин, по който занаятчиите работят и до днес. През XVI и XVII век персийското килимарство се превръща в истинско изкуство. Класическите правоъгълни килими се отличават с три бордюра, централен медальон и сложни флорални или геометрични орнаменти.

Първите персийски килими

Номадските племена от Централна Азия, съставени от древни ирански народи, вероятно са създали първите килими около 500 г. пр.н.е., когато осъзнават, че могат да използват вълната на овцете и козите си за подови покривки, вместо да заколват животните и да употребяват кожите им. Първите килими били или плътно тъкани на рамка, или ръчно възлени — техника, при която тъкачите обвързвали прежди около дългите нишки на основата на килима. Изработката на един такъв килим можела да отнеме година или дори повече.

Пазирикският килим

Най-старият запазен ръчно възлен персийски килим е прочутият Пазирикски килим. Открит е през 1949 г. от руски археолози в гробница на древен ирански скитски вожд в сибирска планина. Благодарение на вечната замръзналост, килимът е останал удивително добре запазен. Гробниците датират отпреди 2400–2500 години. Килимът, който днес се съхранява в музей в Ленинград (днешен Санкт Петербург), има 232 възела на квадратен инч — значително повече от обичайните 25–100 възела при други ръчно възлени килими.

Династията на Сефевидите

Широко се приема, че персийският килим достига своя дизайнерски връх по време на управлението на династията на Сефевидите през XVI и XVII век в Иран. По това време в няколко града изникват килимарски работилници, които раждат характерни стилове, кръстени на местата, където са създадени: Херат, Табриз, Керман, Исфахан и Кашан.

Килимарството процъфтява и в царския двор на шах Абас, който идва на власт в края на XVI век. Той премества столицата на Персия от Казвин в Исфахан, където основава килимарска работилница. Придворните дизайнери на шаха създавали копринени килими със златни и сребърни украшения. Две от най-превъзходните сефевидски творения все още съществуват и могат да бъдат видени в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон и в окръжния музей на Лос Анджелис. Наричат ги Ардебилски килими, защото и двата произхождат от джамията в Ардебил.

Династията на Каджарите

След като Надер Хан става шах на Иран през 1736 г., той разрушава Исфахан и персийското килимарство навлиза в период на упадък. Единствените, които продължавали да тъкат по това време, били номадите и занаятчиите от малките села. Производството не се възстановява до началото на управлението на династията на Каджарите, което започва през 1794 г. Каджарите ценят занаятчийското майсторство. Насер ад-Дин Шах, управлявал от 1848 до 1896 г., забранява използването на анилинови багрила в килимарството, защото те не са устойчиви на избледняване. В края на династията на Каджарите, в последните години на XIX век, стартира и износът на персийски килими. Компании от САЩ, Англия и Германия изграждат фабрики в ирански градове и започват да произвеждат собствени персийски килими. Търговци изнасят килими от Табриз към Истанбул, а оттам — към Европа.

Персийските килими днес

Днес персийските килими се произвеждат както ръчно, така и машинно, като ръчната работа обикновено се цени и струва повече. Повечето килими са изработени от вълна, но по-простите модели са от памук, а най-луксозните — от коприна. Занаятчиите предават техниките на тъкане и боядисване от поколение на поколение чрез устна традиция, рядко записвайки методите си. Килимарството е най-разпространеният занаят в Иран. Племенните орнаменти се различават от селските и градските дизайни, като всеки от тях носи собствената си уникална история.