Пютерът е благородна сплав, известна на човечеството още от 1450 г. пр.н.е., когато е използвана в Древен Египет. Той представлява смес от калай с малки количества антимон, мед и бисмут, а при по-старите рецепти – и различни дози олово (понякога напълно отсъстващо). Въпреки древния си произход, пютеровите лъжици придобиват истинска популярност през колониалната епоха в Англия и Северна Америка, когато се превръщат в любим прибор на висшите класи.
Интересен факт е, че първите, които регулират състава и производството на пютера, са френските градски гилдии още през XII век. До XV век обаче контролът преминава в ръцете на английската гилдия Worshipful Company of Pewterers, която доминира производството на пютер. Още през XVI век тя започва да произвежда и пютерови прибори за хранене.
През XVII и XVIII век Великобритания изпраща милиони пютерови лъжици в своите американски колонии. Британските майстори ги отливат във форми в богато разнообразие от стилове. Като общо правило може да се посочи, че по-ранните образци имат по-закръглена купичка, докато при по-късните колониални модели тя става все по-удължена и елегантна.
Тъй като колониалният пютер съдържа олово освен калай, оловното отравяне е чест проблем сред заможните американски семейства от тази епоха – писмени свидетелства от онова време често споменават стомашни болки и други симптоми. Около периода на Американската революция майсторите започват да заменят оловото с антимон. Днес съвременният пютер се състои от около 90% калай, към който се добавят мед, бисмут или антимон.
Именно поради промяната в състава старите пютерови лъжици се разпознават лесно: те са по-тежки, потъмняват по-бързо и се окисляват до характерен тъмен сребристо-сив цвят.
Колекционерите разграничават пет основни типа пютерови лъжици: Puritan (Пуританска), Dog Nose (Кучешка муцуна), Hanoverian (Хановерска), Neoclassical (Неокласическа) и Fiddle-Back (Цигулков гръб).
Неокласическата лъжица се произвежда приблизително между 1780 и 1810 г. Тя има по-дълга, яйцевидна купичка и удължена дръжка в сравнение с по-ранните модели. При някои екземпляри се среща ребро, подобно на хановерския тип, но то е значително по-слабо изразено и понякога изцяло липсва.
Fiddle-Back лъжиците се произвеждат във Великобритания и се внасят в Америка между 1800 и 1840 г. Отличават се с малко ребро и характерна дръжка, наподобяваща формата на грифа на цигулка – широкият ѝ край се стеснява рязко, преди плавно да премине в купичката.