Дървени плочи, върху които се сервираха ястия, са открити в гробници и разкопки от около 500 г. пр.н.е., включително в гроба на спартанския воин Клеостратос. Тогава глинените съдове вече съществуваха, но дървото имаше предимство – беше по‑лесно достъпно в умерените климатични зони и по‑устойчиво при случайно падане.
През 1430 г. е записана най‑ранната доставка на дървени тренчъри от Шотландия. Тогава плочите вече бяха оформени като плитки, полупрозрачни купички, често с удължена форма за споделяне между двама души. Тези съдове били идеални за ястия, приготвени в сос и ядени с груб хляб – типично за Англия.
Когато колонизаторите пристигнали в Северна Америка, дървените съдове били заменени от по‑скъпия пивот (олово), използван главно за специални случаи. При пътувания и обикновени семейни вечери обаче се ползвали дървени тренчъри, които често се споделяли и били достатъчно ценни, за да се оставят в завещание.
Днес дървените тренчъри са предмет на колекционерски интерес и се използват в живи исторически музеи. Пекарите ценят големите, овални форми за замесване, втасване и оформяне на тесто. Привлекателната простота и рустикален вид правят тренчъра популярен избор за любителите на традиционната кухня.