Микровълновите печки използват микровълнова радиация – част от електромагнитния спектър, разположена между инфрачервеното и радиовълните (около 2,45 GHz). Тази радиация се генерира от магнетрон, който я отразява в камерен резервоар чрез метален отражател. Когато микровълните проникнат в храната, те карат молекулите на водата да вибрират, създавайки триене, което загрява и готви ястието.
Мощността, измервана във ватове, показва колко електрическа енергия в секунда използва магнетронът за производство на микровълни. По‑високата мощност означава повече микровълнова енергия, която се предава към храната. Типичните микровълнови печки имат мощност от 600 W до над 1200 W. В зависимост от ефективността, част от консумираната енергия се губи като топлина, така че реалната мощност, доставена към храната, може да е по‑малка от номиналната.
Конвекционните микровълнови печки разполагат с допълнителен вентилатор, който циркулира горещ въздух в камерата. Това комбинира вътрешното затопляне от микровълните с външно готвене от циркулиращия въздух, което позволява получаването на златиста коричка и по‑хрупкава текстура, докато микровълните запазват влажността. Резултатът е по‑близък до традиционното печене, но за много по‑кратко време.
Обикновено колкото по‑висока е мощността, толкова по‑бързо се готви. Повечето рецепти са съобразени с микровълнова печка от 700 W – такава ще завари чаша (250 ml) вода за около 2 минути 30 секунди. При 1000 W същото време се съкращава до 1 минута 45 секунди. Добавянето на конвекция и въртящ се поднос също ускорява процеса, но резултатът не е толкова предвидим, колкото при чисто увеличаване на ватове.