Въздушен картоф: приложение, ползи и рискове

Въздушният картоф (Dioscorea bulbifera), известен още като въздушен ямс, горчив ямс и шеговит ямс, е родом от Азия, тропическа Африка и северна Австралия. В САЩ растението е забелязано за първи път през 1777 г. в щата Алабама. Днес то се среща във Флорида, Луизиана, Мисисипи, Тексас, Хавай и Пуерто Рико. Въпреки че се счита за инвазивен вид, въздушният картоф може да бъде успешно отглеждан и използван за различни цели.

Описание

Въздушният картоф е увивна лиана, която може да достигне дължина от над 21 метра. Растението обикновено обхваща местните видове, разположени близо до почвата, и често се изкачва чак до върховете на дърветата. При благоприятни условия може да расте до 20 сантиметра само за един ден. Зелените му сърцевидни листа са разположени последователно от двете страни на стъблото. По време на цъфтежа се появяват метличести съцветия с дребни бели цветчета. Растението образува клубени под земята, както и характерни луковички — израстъци, подобни на луковици, които се развиват в пазвите на листата или в основата на стъблото. Именно тези две части на растението намират най-широка употреба.

Употреба като храна

Подземните клубени и луковичките на определени разновидности на въздушния картоф, например сортовете sativa и rotunda, могат да се консумират безопасно, докато други сортове са токсични. Ядивните форми, срещащи се в Африка, Австралия, Непал и Тайланд, имат изразено горчив вкус, докато култивираните в Азия ядливи сортове са значително по-сладки. Преди приготвяне годните за консумация части трябва да се почистят и обелят. Най-често те се варят, задушават на пара или се пекат върху въглени. Термичната обработка не само прави растението годно за ядене, но и намалява горчивия му вкус. Някои отровни разновидности могат да бъдат детоксикирани чрез продължителна обработка: клубените се чукат с вар или пясък, след което се пекат бавно или се варят многократно с пепел и се накисват в течаща вода. Пречистените токсични картофи обаче трябва да се консумират само в извънредни ситуации — по време на глад или суша.

Лечебни приложения

В естествената си среда растението широко се използва в народната медицина. В Индия луковичките се прилагат външно за лечение на рани, а вътрешно — при хемороиди. В Африка и Централна Азия от клубените се приготвя паста, която се използва при ухапвания от змии и ужилвания от скорпиони. В Китай клубените помагат за успокояване на възпалено гърло, а в Япония се използват при лечението на диабет. В северните райони на Бангладеш с тях лекуват проказа и тумори. Изследователите предполагат, че съдържащите се в клубените фуранонодитерпени и гликозиди могат да притежават противотуморни свойства, но все още са необходими допълнителни проучвания. Никое друго лекарствено приложение на въздушния картоф не е научно потвърдено досега.

Употреба като отрова

Токсичните разновидности на въздушния картоф се използват и като естествена отрова. Те съдържат алкалоиди, сапонини, сапогенини и танини, които могат да предизвикат тежко неразположение при хора и риби. В части от Африка, както и на индонезийския остров Ява, ловците настъргват надземните клубени и ги пускат в потоци и реки. Освободената във водата отрова приспива рибите, което улеснява залавянето им. Любопитен факт е, че фермерите, отглеждащи ядливи сортове, понякога засаждат между културите си и отровни растения, за да отблъснат потенциалните крадци от нивите си.