Сланата може да причини сериозни щети по царевичните растения. В зависимост от нейната интензивност и от фазата на развитие, в която се намира растението, сланата може напълно да унищожи царевицата. В такива случаи за производителите е разумно да пресяват насаждението си с надеждата за добра реколта в края на сезона. Тъй като повторното засяване е свързано със значителни разходи, обаче, то трябва да се избягва, ако има вероятност повредените растения да се възстановят.
Повредите по царевичните растения могат да бъдат причинени както от слана, така и от смъртоносно ниски температури. Самата слана рядко е фатална за царевицата в ранна фаза от развитието ѝ. Смъртоносно ниските температури обаче – настъпващи при 28 градуса по Фаренхайт (около -2°C) или по-ниско – могат да убият царевичното растение във всяка фаза от неговото развитие. Подобни метеорологични условия обикновено са заплаха в началото на вегетационния период, но късната есенна слана може да окаже още по-голямо влияние върху добива. В края на сезона слана, продължила четири до пет часа, или спад на температурата до 28 градуса за пет до десет минути, може да унищожи растенията напълно.
Ключовата част на царевичното растение е точката на растеж, която се намира под земята, докато растението достигне височина от 8 до 10 инча (20–25 см). Тъй като точката на растеж е под земята, тя е защитена от ранните слани. Дори листата над земята да са тежко повредени от сланата, точката на растеж може да оцелее и растението да се възстанови. По-късно през сезона, когато тази точка вече е над земята, растението става значително по-уязвимо към слана. Стъблото и дръжката на кочана обикновено издържат на по-слаба слана, но по-силна или продължителна слана може да повреди тези жизненоважни части на растението и по този начин да го убие.
В началото на вегетационния период кратка слана едва ли ще унищожи младите царевични растения. Няколко последователни дни със слана или слана, продължила няколко часа обаче, могат да представляват сериозна заплаха. Растенията имат много по-добри шансове за оцеляване, когато краткотрайната слана бъде последвана от няколко дни с умерено време.
Тъй като точката на растеж се намира под земята именно в ранните фази на развитие, когато рискът от сланови повреди е най-висок, състоянието на почвата играе важна роля за оцеляването на растението. Почвата замръзва най-лесно, когато е рохкава, прясно обработена, груба или с ниска влажност. Влажната почва помага да изолира растенията от ниските температури.
Когато надземната част на царевичното растение бъде повредена от слана, нов растеж може да се появи около пет до седем дни по-късно, при условие че растението е жизнеспособно. Производителите трябва да изчакат поне една седмица, за да проверят дали се появява нов растеж, преди да решат да пресяват. Ако растението е живо, котиледонната пъпка трябва да изглежда здрава и да започне да се развива. Именно тази пъпка се появява в центъра на листата. Ако не се наблюдава никакво развитие на котиледонната пъпка, растението най-вероятно няма да оцелее.