Бактерии, живеещи в почвата и фиксиращи азот

Нитрена фиксация

Някои видове почвени бактерии могат да превръщат азота от атмосферата в амоняк, съчетавайки го с водород. Този процес се осъществява чрез ензима азотаза, който работи само в условия без кислород. Бактериите са развили специални механизми за защита на реакцията от кислород.

Ризобий

Най-известната азотфиксираща бактерия е Rhizobium. Тя образува симбиотична връзка с корените на бобови растения. Бактерията се прикрепва към късите коренови косъмчета, а растението отделя флавоноиди, които предизвикват образуването на нодули – специални структури, където се случва фиксацията. Растението осигурява захари, а получава стабилен източник на азот.

Засегнати растения

Ризобий живее в корените на бобови култури като грах, фасул и леща. По-малки бактерии – Bradyrhizobium – инфицират соя и нахут. Родът Frankia заразява някои дървета и храсти, а цианобактериите живеят в листата на водни папрати и цикли. Инфекцията не уврежда растението; бактерията е обградена от растителна бариера и не достига до самия корен.

Ползи за земеделието

Азотната фиксация от бактерии осигурява ключов хранителен елемент за растенията, особено за бобовите култури, където тя е главният източник на азот. Фермерите често инокулират семената с бактерии, за да гарантират образуването на достатъчно нодули. Освен това, култивирането на покривни култури като клейковина подобрява азотния статус на почвата за следващите реколти.