Какво се счита за неорганични торове

Процес на производство на неорганични торове

Неорганичните торове се произвеждат чрез процеса Хабер‑Бош, при който азотът от въздуха се комбинира с водород за получаване на амоняк. Амонякът се окислява до нитрати, които се използват за създаване на експлозиви или торове. Тези торове съдържат главно азот, фосфор и калий – трите най‑необходими макроелемента за растеж.

Необходимите за растенията хранителни вещества

За да растат и се развиват, зеленчуците, плодовете и декоративните растения се нуждаят от 16 елемента. Въглерод, водород и кислород се получават от вода и въздух. Останалите са азот, фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, цинк, манган, желязо, бор, мед, молибден и хлор. При изключително използване на неорганични торове почвата губи деветте микроелемента, което води до болести и по‑голяма уязвимост към вредители.

Маркировка N‑P‑K

Нитрогенът (N), фосфорът (P) и калият (K) са макроелементите, нужни в най‑големи количества. На опаковките на торовете задължително се посочва процентното съотношение на N‑P‑K. Анализът на почвата помага да се определи нужната пропорция и да се избере подходящият тор.

Предимства и недостатъци на неорганичните торове

Тези торове са евтини, бързо действащи и лесно достъпни. Растенията ги усвояват бързо благодарение на високото съдържание на разтворим азот. Обаче масовото им приложение допринася за замърсяване на въздуха и нарушава екосистемите, според Световния институт за ресурси. В домашна градина продължителната употреба може да изчерпа микроелементите в почвата, което намалява активността на полезните микроби и качеството на продукцията.